3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София, 23.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3654/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 799 от 07.04.2014 г. по ч. гр. д. № 946/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6436 от 10.10.2013 г. по т. д. № 5533/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав за прекратяване на производството по това дело на основание чл. 233 ГПК поради отказ от предявените от страните искове.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че първоинстанционният съд не е извършил проверка дали депозираната от него молба от 23.07.2013 г. за отказ от предявения насрещен иск изразява последната му актуална воля и дали не е налице последващо волеизявление, отменящо това за отказ от иска, като съобрази факта, че от датата на нотариалното заверяване на молбата му (04.07.2013 г.) до датата на подаването й в съда са изминали близо двадесет дни.
Към частната касационна жалба не е представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. В допълнението към нея и в молба вх. № 9623 от 06.08.2014 г., с което същото е депозирано, дружеството-частен касатор е заявило, че не представя изложение на основанията по чл. 280 ГПК поради липса на необходимост от такова, тъй като частната му жалба „е подадена срещу определение на САС, с което се прегражда пътя на съдебното производство”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за отхвърляне на същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 01.09.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по т. д. № 5533/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, въззивният съд е преценил същото като правилно, съобразявайки десезирането на съда от разглеждането на спора поради извършен отказ на страните от предявените искове по реда на чл. 233 ГПК, съответно – с молба от 23.07.2013 г. [фирма] е направил отказ от предявените от него насрещни искове за присъждане на неустойки срещу [фирма], а с молба от 29.07.2013 г. [фирма] е заявил отказ от предявения срещу [фирма] установителен иск по чл. 422 ГПК за дължимост на суми по нотариален кат за покупко-продажба на недвижими имоти.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно императивната норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби, срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, каквато именно е и настоящата хипотеза, подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно, допускането на касационно обжалване предполага представяне на изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК, в което е поставен конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и са посочени и аргументирани едно или повече от основанията по чл. 280, ал. 1ГПК. В съответствие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на въпроса е задължение на самия касатор и то не може да бъде извършено служебно от касационната инстанция, тъй като нейните правомощия са ограничени единствено до това да уточни или преформулира въпроса, поставен от касатора.
В случая, въпреки изрично дадените му указания, частният касатор не е посочил кой е релевантният, според него, въпрос, обуславящ допускане на касационното обжалване, нито е заявил някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3ГПК основания. Поради това, обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 799 от 07.04.2014 г. по ч. гр. д. № 946/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: