4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 09.03.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 48/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. Б. А.Е.” със седалище и адрес на управление в Република Г. ,[населено място], чрез клон „А. Б. – Клон България” със седалище и адрес на управление в[населено място], срещу определение № 419 от 27.07.2010 г. по в. ч. т. д. № 174/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от С. районен съд разпореждане № 1636 от 02.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1077/2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Г. К. К. от[населено място].
Частният касатор твърди, че обжалваното определение е неправилно. Подробно аргументира несъгласието си с приетото от решаващия състав, че от данните в заявлението и извлечението от счетоводните книги не може да се направи извод за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. за дължимостта на предявеното вземане. В тази връзка поддържа, че в рамките на посочения в т. 14 на заявлението срок на неплащане на вноските по кредита повече от 360 дни се включват и две последователни месечни вноски, с което е изпълнено условието по договора за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Като значим за делото е поставен въпросът: необходимо ли е извлечението от счетоводните книги, като документ по чл. 417, т. 2 ГПК, да съдържа детайлизирана информация за падежа и размера на конкретните вноски. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика частният касатор се позовава на издадени в негова полза разпореждания по чл. 417, т. 2 ГПК от различни районни съдилища, както и на определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответницата по частната касационна жалба – Г. К. К. от[населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „А. Б. А.Е.”, Република Г., чрез клон „А. Б. – Клон България” за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответницата Г. К. К. от[населено място], в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит – ваканция № 49-225 от 20.12.2007 г., въззивният съд е приел, че съдържанието на представеното извлечение от счетоводните книги не позволява да бъде извършена проверка относно предсрочната изискуемост на целия кредит. Този извод е направен, предвид липсата на данни откога длъжникът е изпаднал в забава при условието на чл. 20 от договора за кредит, т. е. кога е настъпил падежът на всяка една от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не са платени в посочените в договора срокове. Това свое становище решаващият състав е подкрепил и с конкретно цитирана практика на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос отговоря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не са осъществени останалите предпоставки, характерни за двете заявени основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
От една страна, не може да се приеме за доказано твърдението на заявителя, че обжалваното определение противоречи на представените разпореждания за издаване на заповед за незабавно изпълнение, постановени от различни районни съдилища. Доколкото липсват данни да са влезли в сила, същите не представляват “практика на съдилищата” и поради това не могат да обосноват допускане на касационното обжалване съобразно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и противоречие между въззивното определение и представеното определение на ВКС, предвид липсата на идентичност между разглежданите случаи, обусловена от разликата в данните относно заявеното вземане, отразени в извлеченията от счетоводните книги, които са били предмет на преценка по всяко от делата.
От друга страна, по посочения въпрос не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Конкретен отговор на същия е даден в поредица определения на ВКС, като например – определение № 635 от 01.09.2010 г. по ч. т. д. № 840/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 637 от 02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 746 от 03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. В цитираната практика е застъпено становището, което е възприето и в мотивите на атакуваното въззивно определение, че извлеченията от счетоводните книги трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката – данни за договора за кредит и за движението на погасяването му, както и да съдържат данни, откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван; кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 419 от 27.07.2010 г. по в. ч. т. д. № 174/2010 г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: