2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1465 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище в [населено място], Република Гърция, представлявано от управителя Г. Ц., чрез адв. С. Д., против решение № 6599 от 19 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 191 от 10 август 2016 г., постановено по гр.д. № 377 по описа на районния съд в [населено място] за 2015 г. за осъждането на Държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати на дружеството сумата от 3000 евро такса за международен превоз на чуждестранен товарен автомобил за превоз на товари от или за трета страна съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, и сумата от 43 евро такса по чл. 1, т. 3 от Тарифа за такси на Агенция „Пътна инфраструктура“, платени без основание на 17 април 2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на иска, производството по делото е прекратено, в тежест на касатора са присъдени разноски, и делото като преписка е изпратено на Министерството на транспорта, за разглеждането му като искане, основано на разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че в случая приложим е Законът за държавните такси и предвиденият в него ред за връщане на недължимо платените такси. Твърди се, че съдът не е обсъдил и взел предвид § 2 от ПЗР ЗДТ, според който законът не засяга таксите, събирани от митниците и тези по Закона за пътищата. Цитира се и практика на Върховния административен съд, както и на административните съдилища, според която именно гражданскоправният ред за защита се прилага по отношение на възстановяване на събрани държавни такси, като се излагат и доводи, че в случая липсва властническо правоотношение, а процесният спор се свежда до съществуването или не на определено вземане. Сочи се и че разпоредбата на чл. 4б ЗДТ разпорежда, недължимо платени такси да се връщат по искане на заинтересованата страна, но не указва реда за това, а такъв ред не е предвиден и в Закона за митниците, нито в Закона за автомобилните превози или Закона за пътищата и в правилниците по приложението им, поради което не е налице и твърдяната от въззивния съд липса на подведомственост. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрк. В. И., в качеството си на ответник, в писмен отговор поддържа, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне по заявените от касатора основания и заявява доводите си за неоснователност на касационната жалба по същество.
По предявения от дружеството касатор против Държавата иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се приема, че искът е процесуално недопустим. Този извод е обоснован със съображения, че поставеният за разрешаване правен спор е неподведомствен на гражданския съд, доколкото подведомствеността е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за разглеждането на делото и за нея съдът следи служебно. Възприето е, че съобразно правилото на чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, като действително редът за връщане не е изрично указан, но в случая държавните такси, за които се твърди, че са недължимо платени и следва да бъдат възстановени, са публични държавни вземания, определени въз основа на Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и Тарифата за таксите на Агенция Пътна инфраструктура. Затова с компетентност да разгледа искане по чл. 4б ЗДТ е овластено Министерството на транспорта в качеството на орган, който е получил твърдяната от ищеца недължима сума, представляваща заплатени държавни такси.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора и конкретизиран от настоящия съдебен състав въпрос компетентен ли е гражданският съд да разгледа иск на заинтересована страна за връщане на недължимо платени такси съгласно чл. 4б ЗДТ. Обжалването следва да бъде допуснато, поради противоречивото разрешаване на въпроса, съобразно посочените от касатора решение № 279 по в.гр.д. № 651/2012 г., решение № 380 по в.гр.д. № 630/2013 г., решение № 217 по в.гр.д. № 302/2016 г. – и трите по описа на окръжния съд в [населено място], влезли в сила, с което се приема, че гражданският съд е компетентен да разгледа спор за недължимо платени такси. Не се обосновава допускането на касационното обжалване с представените определение № 12 по адм.д. № 7400/2009г., по описа на административния съд София град, и определение № 4183 по адм.д. № 3311/2010 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като решенията по административни дела не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (сравни в този смисъл т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС).
Останалите поставени въпроси: при липсата на изричен процесуален ред за връщане на недължимо платена държавна такса, както и при липса на основание за приложение на Закона за държавните такси (§ 2 от Преходните разпоредби на Закона за държавните такси), допустимо ли е да се прибягва до общия исков ред по ГПК за водене на иск срещу държавата, получила таксата без основание, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право (чл. 55 – 59 ЗЗД), като се има предвид и разпоредбата на чл. 46 ЗНА; отношението между държавата и търговец по повод заплащане държавна такса, която е изключена от приложното поле на Закона за държавните такси (§ 2 от ПР ЗДТ), явява ли се административно правоотношение или се свежда до съществуването или не на определено вземане с гражданскоправен характер; при твърдение, че държавата се е обогатила за сметка на частноправен субект без правно основание, събирайки такса, съгласно чл. 99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, вр. чл. 17, ал. 1 от Наредба № 11 за извършване на международни превози на пътници и товари, както и такса за преминаване по републиканските пътища на пътни превозни средства с регистрация в страни извън Европейския съюз дължима на основание чл. 10 от Закона за пътищата, вр. чл. 1, т. 3 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ без да има правно основание за това (фактическия състав на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 11, посочена по-горе, не е осъществен, липсва международен договор или спогодба между България и Т. по силата на които да се изисква разрешително за автомобилен превоз на товари за което да се събират такси и това е безспорно доказано по делото), както и при положение, че друг правен ред за връщането на таксата не е предвиден (чл. 4б ЗДТ и чл. 46 ЗНА), претенцията на частноправния субект пред общите граждански съдилища ли следва да бъде предявена или пред други съдилища, в същината си съставляват вече посочения по-горе и уточнен въпрос, и само дават допълнителни детайли, отнасящи се към него казуално.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 121,72 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6599 от 19 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище в [населено място], Република Гърция, представлявано от управителя Г. Ц., в едноседмичен срок от получаването на препис от определението, да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 121,72 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след получаването на доказателство за платена държавна такса.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: