2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2112 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. Б. и Р. И. И. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. С. Т., против решение № 137 от 13 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2882 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е отменено решение № 317 от 27 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., и вместо него е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 209 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.12.2013 г., с който Х. Ю. М. е продал на Б. по време на брака му с И. недвижим имот в [населено място], и в тежест на касаторите са определени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че претенцията не е подкрепена с никакви доказателства и уговорка за обратно изкупуване не е заявена в нотариалния акт, нито е представен друг подобен документ, поради което се твърди, че съдът не бива да кредитира свидетелски показания в тази насока, които освен това следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК и в светлината на чл. 164 ГПК. Подчертано е, че правилото на чл. 209 ЗЗД е частен случай на това на чл. 152 ЗЗД, изискващо да е избран начин за удовлетворяване на кредитора, който е противен на сочения от закона, преди възникването на задължението между страните. Освен че задължението е възникнало не между страните по спора, а между юридически лица, задължението е възникнало преди сключване на процесната сделка. Касаторите сочат, че няма доказателства за наличието на уговорка между юридическите лица, която да се тълкува като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД, тъй като изпълнението е било обезпечено по разрешен от закона начин (с поръчителство, макар и след възникване на задължението). Изтъква се, че в търговското право в отношенията между търговци липсва забрана за предварително съглашение за уреждане на начин за удовлетворяване на кредитора и няма забрана за обратна продажба. Касаторите не намират основание да се приема, че е постигната уговорка между страните по договора за обратно изкупуване на апартамента, доколкото предварителният договор е сключен през 2015 г., а продажбата е от 2013 г. Затова е оспорено, че сключеният не при изповядване на сделката, а много по-късно предварителен договор, ниската продажна цена, неизпълнението на задължението за предаване на владението, в съвкупността им формират единствен и непротиворечив извод за съществувала уговорка за изкупуване на имота при сключване на договора за покупко-продажба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Х. Ю. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. Р., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд възприема за правилни твърденията на ищеца, че покупко-продажбата на недвижимия имот е била сключена с цел обезпечаване на задълженията на търговско дружество чийто съдружник и управител е била съпругата на ищеца М., към друго дружество, чийто собственик и управител е ответникът Б. – към датата на сключване на атакуваната сделка първото дружество е имало непогасени парични задължения спрямо второто в размер на 106979,66 лева. Тъй като заобикалянето на закона и сключването на сделка в нарушение на забраните по чл. 152 и чл. 209 ЗЗД може да се установява и със свидетелски показания, без да се прилагат ограниченията, предвидени в чл. 165, ал. 1 и 2 ГПК, са кредитирани показания на съпругата на ищеца, които според съда се подкрепяли и от останалите събрани по делото доказателства: справедливата пазарна стойност на апартамента е в размер на 54200 лева, или седем пъти повече от посочената в нотариалния акт цена; владението на апартамента не е било предадено на купувача и ищецът е продължил да живее в него; сключеният впоследствие предварителен договор между страните за покупко-продажба на същия апартамент (с поето задължение от ответниците да прехвърлят на ищеца правото на собственост след заплащане на продажна цена, равна на записаната в нотариалния акт отпреди, на задължения по два броя записи на заповед общо от 87434 лева, и на друго задължение). Съдът приема, че сключеният предварителен договор около година и половина след продажбата на имота, и постигнатите между страните уговорки, според които сключването на окончателен договор е поставено в зависимост от заплащане на задължения между двете дружества, има логичното си обяснение само ако предходната продажба на апартамента от ищеца на ответника е била извършена с цел обезпечаване на посочените задължения. Възприето е, че целта на чл. 209 ЗЗД е да се въведе забрана за привидното прехвърляне на собственост с цел обезпечаване на задължения, каквото е установено по делото, поради което сделката е нищожна.
К. съд приема, че е обосновано допускането на касационното обжалване на въззивното решение по обусловилия изхода на спора въпрос уговорката за обратно изкупуване по смисъла на чл. 209 ЗЗД може ли да бъде направена след сключване на договора за продажба или трябва да го предхожда, или уговорката за обратно изкупуване следва да е съществувала при сключването на договора за покупко-продажба. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Останалите правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се твърди противоречие с решение № 408 по гр.д. № 82/2009г., ІV г.о., ВКС, без обаче касаторите да са формулирали правен въпрос, по който е допуснато, по тяхно мнение, съответното противоречие. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчна причина касационното обжалване да не се допусне по съответния проблем, както се разяснява в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК.
Поставят се група въпроси, касаещи приложението на чл. 152, респ. чл. 209 ЗЗД в отношенията между търговци: в отношенията между търговци недействително ли е съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона; при търговска сделка, по която страни са две юридически лица, действащи по занятие като търговци, може ли да се говори за неравноправност на страните по сделката; разпоредбата на чл. 209 ЗЗД задължителна ли е за прилагане в отношенията между търговци. Въпросите от тази група като цяло са относими към мотивите на първата инстанция, но ще са предмет на разглеждане при решаване на спора по същество, тъй като според твърдението на ищеца, източник на задължението са именно търговски взаимоотношения.
Накрая се пита при иск с правно основание чл. 209 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пред. първо ЗЗД, следва ли да бъде доказана уговорка за удовлетворяване на кредитор по начин, различен от предвидения в закона. И този въпрос не води до допускане на касационното обжалване, тъй като в разглеждания случай е прието, че съвкупността от доказателствата сочи, че договорът за покупко-продажба на апартамента е бил сключен с цел обезпечаване на съответните задължения, както и при уговорка за обратното му прехвърляне от купувача на продавача. Въпросът за това дали действително уговорката е доказана, е предмет на друго питане, което в случая не е поставено.
За касационното обжалване касаторите дължат държавна такса от 312,04 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 13 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2882 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
УКАЗВА на С. Р. Б. и Р. И. И. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението, да представят в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 312,04 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след получаването на доказателство за платена държавна такса.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: