О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 132
София, 04.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 491/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. , гр. С. срещу решение № 457 от 14.03.2008г. по т. д. № 891/2005 г. на Пловдивски апелативен съд.
С обжалваното решение е отменено постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 211 от 06.07.2005 г. по т. д. № 567/2004 г., като предявеният от Х. А. Х. от гр. С. иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ е уважен за сумата 385 000 лв., представляваща равностойността на дружествения дял на ищеца в „Т” ООД, гр. С., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е уважен частично – за сумата 9 292.40 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер 58 139.43 лв. След отмяна на първоинстанционния акт, въззивният съд е отхвърлил изцяло насрещния иск на дружеството срещу ищеца Х. Х. с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 15 000 лв., предявен като частичен от общо дължима сума 614 968.57 лв., претендирано обезщетение за причинени липси от имуществото на дружеството за периода 01.01.2004г. – 07.07.2004г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като моли за отмяната му и за отхвърляне на първоначалния иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ и за уважаване на насрещния иск по чл. 145 ТЗ. Релевирано е и оплакване за недопустимост на атакувания акт, обосновано с нарушение на разпоредбата на чл. 739 ТЗ и на процесуалните норми във връзка с увеличение на главния иск.
Допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с твърдението, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса, а именно: 1. как следва да бъде определена равностойността на дружествения дял на изключения съдружник – по балансовата или по пазарна стойност на имуществото и 2. – допустимо ли е търсенето на имуществена отговорност само от единия управител на дружеството. Според касатора, посочените въпроси са разрешени в противоречие с постоянната практика на Върховен касационен съд /цитирана и приложена към касационната жалба/ и същите са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – Х. А. Х. от гр. С. поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представения по делото отговор от 09.06.2008 г. са изложени доводи и по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита обаче, че не са налице поддържаните основания за допустимост на касационното обжалване.
По отношение на иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ:
Безспорно, въпросът за това как следва да бъде определена равностойността на дружествения дял на изключения съдружник – по балансовата или пазарна стойност на имуществото, в случая представлява съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото от неговото решаване зависи изхода на спора по предявения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Настоящият състав намира обаче, че по отношение на така поставения от касатора въпрос не са осъществени изискванията за допустимост на касационното обжалване, касаещи релевираните от него основания, т. е. изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ изцяло, въззивният съд е приел, на база многобройните доказателства, събрани в хода на двете инстанции по същество с оглед откритото производство по чл. 154 ГПК, че в случая ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал. 3 ТЗ да състави надлежен баланс за уреждане на имуществените последици от прекратеното членство на ищеца, който баланс да отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и НСС и да отразява точно и вярно имущественото и икономическо състояние на дружеството. Според решаващия състав, съставеният баланс към 31.07.2004 г. с отрицателна величина на собствения капитал на дружеството напълно противоречи на обективираните действия по разпореждане с всички ДМА /дори и тези за производствена дейност/ на дружеството непосредствено след изключването на ищеца като съдружник, като наред с това е съставен в нарушение на изискванията на дружествения договор и на възприетите правила на счетоводна политика. Поради това, въззивният съд е определил равностойността на дружествения дял на база едно от заключенията на допуснатата от него комплексна тройна икономическа експертиза, като е уважил изцяло предявения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ и частично – акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
От така изложените от въззивния съд мотиви се установява, че крайният извод за основателност на иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ е резултат от преценката на събраните по делото доказателства във връзка с оспорването на съставения от дружеството-ответник междинен баланс към релевантната за случая дата /31.07.2004г./, каквото оспорване е напълно допустимо с оглед характера на счетоводния баланс на частен документ, изходящ от ответника, както изрично е прието и в решение № 82 от 13.02.2006г. по т.д. № 316/2005г. на ВКС, І т. о., представено от самия касатор. Що се отнася до това доколко правилна е извършената от съда преценка на доказателствата, в т. ч. и кое от заключенията на експертизата е следвало да бъде кредитирано и използвано като база за определяне равностойността на дружествения дял, то този въпрос е относим към правилността на обжалвания акт /чл. 281, т. 3 ГПК/, а не към допустимостта на касационното обжалване, поради което същият не следва да бъде обсъждан в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изложеното, не може да се счете, че в случая е налице твърдяното от касатора противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на Върховен касационен съд по първия поставен от него съществен материалноправен въпрос. Точно обратното, в мотивите на решението е посочено категорично, че въззивният съд не споделя поддържаната от ищеца теза за определяне равностойността на дружествения му дял като съответна част от пазарната стойност на имуществото на дружеството. Обърнато е изрично внимание на нормативно установената разлика в имуществените последици при прекратяване на членство в събирателно дружество /чл. 97, ал. 1 ТЗ/ и при прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност /чл. 125, ал. 3 ТЗ/, като е подчертано, че в последния случай имуществените последици се уреждат съобразно счетоводния баланс, а не съобразно пазарната стойност на имуществото на дружеството, в какъвто смисъл именно е и практиката, на която се позовава касаторът.
Оттук и изводът, че по отношение на обжалваното решение не е осъществено основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато обжалване и на второто поддържано основание – това по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърдението на касатора е, че въпросът за определяне равностойността на дружествения дял на изключения съдружник е от значение за точното прилагане на закона, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК ще е налице, когато са осъществени комулативно посочените в тази норма две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото въобще. И тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изобщо не поддържа становище, че поставеният от него въпрос във връзка с приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ е от значение за развитие на правото, нито е обосновал подобна релевантност, не може да се счете, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационното обжалване.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 145 ТЗ:
Отмяната на първоинстанционното решение и отхвърлянето на предявения от „Т” ООД срещу Х. А. Х. насрещен иск по чл. 145 ТЗ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на дружеството в качеството му на управител, е резултат от приетото от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява нито настъпването на твърдяните вреди за дружеството, нито причиняването на същите именно от ответника по насрещния иск – изключения съдружник Х. Х. Следователно, причина за отхвърлянето на иска в случая не е обстоятелството, че дружеството е управлявано от двамата управители, които са действали само заедно и поради това следва да отговарят заедно за причинените на дружеството вреди, както поддържа касаторът, а недоказаността на предпоставките за уважаване на иска, преценена от въззивния съд с оглед конкретните доказателства по делото. С оглед на това, поставеният от касатора във връзка с насрещния иск въпрос – допустимо ли е търсенето на имуществена отговорност само от единия управител на дружеството – не може да бъде определен като „съществен въпрос” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради липсата на тази главна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване не следва да се преценява и наличието на другите изисквания, относими към поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 457 от 14.03.2008г. по т. д. № 891/2005 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: