О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 09.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 589/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Ш”, с. Д., О. П. срещу решение № 223 от 15.04.2009 г. по в. гр. д. № 143/2009 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Плевенски районен съд решение № 179 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 3240/2008 г. за отхвърляне на предявения от касатора-едноличен търговец иск срещу О. П. за признаване за установено, че сключеният между тях договор за наем от 07.01.2008 г. не е прекратен с предизвестие № А* от 01.07.2008 г. на Кмета на с. Д..
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение в посочената му част поради допуснати нарушения на материалния закон, като се изразява несъгласие с извода на съда, че едностранното прекратяване на процесния договор за наем по реда на чл. 21.4., т. е. с месечно предизвестие, е част от функциите на кмета на с. Д., предоставени му от кмета на О. П. със заповед № РД – 10 – 1940/20.12.2007 г. и че същото е породило своето правно действие – прекратяване на наемното правоотношение за имота.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правото, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като такъв е посочен въпросът за съдържанието на правото на управление на имот – общинска собственост, рефлектиращо върху определянето на компетентното длъжностно лице от общинската администрация да извършва действия по прекратяване на сключени наемни договори по отношение на общински имоти.
Ответникът – О. П. – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта за иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Е. „Ш”, с. Д., О. П. срещу О. П. , въззивният съд е приел, че възникналото между страните наемно правоотношение по договор за наем от 07.01.2008 г. е прекратено с изтичането на едномесечен срок от получаване на отправеното до търговеца-наемател предизвестие, изпратено от Кмета на с. Д. в съответствие с изрично предвидената от страните в чл. 21.4. от договора и непротиворечаща на чл. 20а ЗЗД възможност.
Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на наемателя-ищец, че волеизявлението за прекратяване на договора изхожда от неоправомощено лице, тъй като съобразно заповед № РД – 10 – 1940/20.12.2007 г. на Кмета на П. , на Кмета на с. Д. е възложена единствено функцията за сключване на договор за наем и прекратяването му поради неизпълнение на задълженията на наемателя, но не и за прекратяването му с едномесечно предизвестие. Този извод е направен с оглед факта, че управлението на процесния общински имот е предоставено на К. с. Д. /т. 6 от цитираната заповед/, което включва всички правомощия по стопанисването му, в т. ч. и упражняване правата на наемодателя по договора за наем.
С оглед мотивите на обжалваното решение, безспорно поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. изпълнено е условието по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване, обаче, не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице специфичното изискване, характеризиращо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е становището на касатора, че решаването на поставения от него въпрос ще допринесе за развитието на правото. Наистина, в Закона за общинската собственост не е дефинирано понятието „управление на общински имот”. Дефиниция на това понятие не се съдържа и в общия закон, регламентиращ отношенията във връзка със собствеността на имотите – Закона за собствеността. Неговото съдържание обаче е изяснено както в правната доктрина, така и в съдебната практика, където се приема, че управлението включва всички онези действия, които не са свързани с придобиване и разпореждане с имота или действия, приравнени на тях по силата на изрична законова норма. С оглед на този критерий, сключването на договор за наем, а на още по-голямо основание – прекратяването му, представлява именно действие на управление на имота – извод, който се налага недвусмислено и от разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, не може да се счете, че съществува необходимост от изрично определяне на посоченото понятие. Още повече, че в настоящия случай решаването на въпроса за правомощията на кмета на К. с. Д. е свързано не толкова с изясняване съдържанието на понятието „управление на общински имот”, а с тълкуване конкретното съдържание на заповед № РД – 10 – 1940/20.12.2007 г. на Кмета на О. П. , /чиято собственост именно е имотът/, с която освен, че е предоставено управлението на имота на К. с. Д., но е извършено и възлагане на функции от кмета на О. П. на Кмета на с. Д. по сключването и прекратяването на процесния договор в съответствие с изричната закона възможност, предвидена в чл. 44, ал. 1, т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Правилността на направените в тази насока изводи, обаче, не би могла да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е въпрос, относим към основанията за касационен контрол, но не и към неговото допускане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 223 от 15.04.2009 г. по в. гр. д. № 143/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: