О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 8
София, 10.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 587/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” А. , гр. Л. срещу решение № 102 от 27.05.2008 г. по в. гр. д. № 109/2008 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Ловешки районен съд решение № 869 от 14.01.2008 г. по гр. д. № 529/2007 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „В” А. иск по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 168 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената по реда на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК в полза на А. законна ипотека върху собствените на търговското дружество недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че вписаната в полза на А. за с. к. ипотека не е в нарушение на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, като релевира и изрично оплакване за липса на произнасяне от страна на въззивната инстанция по довода му за нищожност на ипотеката поради противоречието й с разпоредби на Конституцията на Република България /чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 2/. Като изразява становище, че § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, въз основа на който именно е вписана процесната ипотека, противоречи на посочените конституционни норми, касаторът моли за отмяна на въззивното решение и за сезиране на Конституционния съд на Република България по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.
В изпълнение на изрично дадените му указания с разпореждане от 27.06.2008 г. на Ловешки окръжен съд, касаторът е представил Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По-конкретно, твърди, че обжалваният акт съдържа произнасяне по два съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно: по въпроса налице ли е идентичност между реда за учредяване на законна ипотека по § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с останалите изключения от общия режим по чл. 168 ЗЗД за учредяване на ипотека, както и по въпроса компетентен ли е въззивният съд да се произнесе по основателността на иска, т. е. противоречи ли вписаната ипотека на разпоредбите на Конституцията на Република България /чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 3 и чл. 19/.
Ответникът по касация – А. за с. к. – не заявява становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
За да остави в сила решението на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “В” А. гр. Л. срещу А. за с. к. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на вписана в полза на А. -ответник законна ипотека на основание § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, въззивната инстанция, след задълбочен анализ на фактите и доказателствата по делото, е приела, че са изпълнени всички изисквания, установени в посочената норма, преценена от съдебния състав като специална по отношение общата разпоредба на чл. 168 ЗЗД. Като неоснователно е счетено и становището за неприложимост на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК поради противоречието й с Конституцията на Република България, предвид обстоятелството, че същата не е обявена за противоконституционна от Конституционния съд, който съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е единствено компетентен за това.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Не може да се приеме, че първият поставен въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че искът е отхвърлен поради това, че съдът е приел идентичност на режима за учредяване на законна ипотека по § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с останалите “изключения” от общия режим за учредяване на законна ипотека, уреден в чл. 168 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение подобен правен извод не се съдържа. Напротив, решаващият състав изрично е посочил, че освен общата разпоредба на чл. 168 ЗЗД, съществуват редица други специални нормативни актове, един от които е именно Законът за приватизация и с. к. , където е признато правото на кредитора по едно вземане да поиска вписване на законна ипотека. Съдът е взел предвид факта на законодателно предоставена възможност за вписване на законна ипотека, без да преценява дали са идентични предпоставките за вписване във всички цитирани от него специални актове. Именно с оглед специалния характер на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, решаващият състав е обсъдил единствено наличието на визираните в нея изисквания, без да съобразява тези, предвидени в общата разпоредба на чл. 168 ЗЗД. Следователно, изходът на спора е обусловен от прилагането на една конкретна правна норма, а не от преценката доколко установените в нея предпоставки за вписване на законна ипотека са идентични с предпоставките за вписване по други закони, в т. ч. и с предпоставките по чл. 168 ЗЗД. Ето защо, по отношение на първия заявен от касатора въпрос не е налице главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което обуславя недопустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне и с оглед втория поставен от касатора въпрос. Доколкото съдът е отказал да преценява основателността на предявения иск на едно от поддържаните основания за нищожност на процесната ипотека – противоречие с разпоредби на Конституцията на Република България, приемайки, че компетентността да установи противоконституционност на приложимата към случая правна разпоредба /§ 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК/ принадлежи единствено на Конституционния съд, то този въпрос се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да се счете обаче, че по отношение на него е осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът за непосредственото действие на конституционните разпоредби, прогласено като принцип в чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България, и съответно за правомощията на правораздавателните органи при констатирана от тях противоконституционност, е предмет на обсъждане както в правната доктрина, така и в множество съдебни решения. В тях последователно се застъпва становището, че по отношение на заварените от Конституцията от 1991 година нормативни актове, които й противоречат, принципът за пряко действие на конституционните разпоредби се проявява в неприлагането на тези правни норми – правомощие, което съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на Конституцията принадлежи на всички правоправораздавателни органи. Такова правомощие обаче по отношение на приетите след влизане в сила на Конституцията от 1991 година закони правораздавателните органи не притежават. С нормата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията изключителната компетентност за преценка за конституционосъобразност на една или друга действаща законова разпоредба е предоставена на Конституционния съд на Република България, като прякото действие на Конституцията в дейността на правораздавателните органи се изчерпва в предвидената в чл. 150, ал. 2 от Конституцията възможност правораздавателният орган /всъщност само Върховен касационен съд и Върховен административен съд/ да сезира Конституционния съд с искане за произнасяне по конституционосъобразността на дадена разпоредба, приложима към разглеждания от него правен спор. С оглед безспорното в правната доктрина и съдебната практика тълкуване на нормите на Конституцията, относими към прякото действие на нейните разпоредби и правомощията на правораздавателните органи в тази насока, съобразено изцяло и в мотивите на атакувания акт, не може да се счете, че поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Оттук и изводът, че не е налице изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Ловешки окръжен съд решение.
Поради недопустимостта на касационното обжалване, не подлежи на разглеждане и направеното от касатора искане по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията за сезиране на Конституционния съд с оглед проверка конституционосъобразността на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 102 от 27.05.2008 г. по в. гр. д. № 109/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: