О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3797 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по исковата молба на Д. И. И. от [населено място], представляван от адв. Р. Д., против решение № VІ-46 от 3 юни 2016 г., постановено по в.гр.д. № 729/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, с което се потвърждава решение № 527 от 22 март 2016 г., постановено по гр.д. № 7644/2015 г. по описа на районния съд в гр.Бургас, с което са отхвърлени исковете на И. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за признаване на уволнението му за незаконно, за възстановяването му на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение от 5900 лева за оставането му без работа за периода 24.10.2015 г. – 24.04.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В жалбата се сочат всички касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК. Изтъква се, че съдът е нарушил реда, по който следва да протече производството по трудовия спор – това е сторил още първоинстанционният съд чрез разглеждането на делото по общия исков ред, а въззивният незаконосъобразно е приел, че неспазването на съкратения ред за разглеждане на определена категория дела, не води до неправилност на крайния съдебен акт, защото по този начин правата на ищеца не са нарушени, без да се вземе предвид, че на касатора не е била предоставена възможност да разреши възникналия трудов спор в най-кратки срокове с оглед възможността работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Поддържа се, че съдът е нарушил свръхповелителни и повелителни норми, поради което решението е нищожно, тъй като е допуснато отклонение от задължителния характер на производството, по което подлежат на разглеждане произтичащи от трудово правоотношение спорове, водещо до неефективно упражняване правото на защита, изразяващо се в неговото забавяне; при наличието на специална процедура за разглеждане на трудови спорове, тя следва да бъде приложена, за да бъде изпълнена и целта, поради която законодателят я е предвидил. Оспорва се изводът на съда, че довода относно компетентността на прокуриста да прекрати трудовото правоотношение, е бил въведен в спора извън съответните срокове за това, като се сочи, че ако пред въззивния съд е направен обоснован довод във връзка с приложението на императивна правна норма, той е длъжен да го разгледа, независимо дали такъв довод се съдържа в исковата молба. Поддържа се, че според устава на дружеството с работодателска правоспособност разполага единствено изпълнителният директор и той не е оправомощен да я делегира на трети лица, а е необходимо решение на съвета на директорите, с което изпълнителният директор да бъде оправомощен да делегира работодателската си правоспособност на трети лица, и в случая доказателство за такова решение не е представено по делото. Освен това допълнителното споразумение, с което прокуристът е натоварен с работодателската правоспособност, е нищожно, защото не е съставено в предписаната от закона форма съгласно чл. 21, ал. 1 ТЗ с нотариално заверени подписи и заявено за вписване в Търговския регистър заедно с подписа на прокуриста, а допълнителното споразумение е неразделна част от договора за търговско управление, поради което следва да бъде сключено в същата форма, за да може да породи желаните от страните правни последици. Касаторът приема, че при липса на подобно изискване за допълнителните споразумения, би се достигнало до многократни неформални съглашения, с които се разширява, респ. намалява обема от права, предоставени на прокуриста на дружеството и без тези промени да достигнат до знанието на трети лица посредством вписване. Накрая, изцяло незаконосъобразен според касатора е и извършеният подбор, поради липса на основания за неговото извършване. В „молба-уточнение” към касационната жалба се преповтарят доводите на касатора, изложени в касационната жалба за неправилността на обжалваното въззивно решение, а три правни въпроса са посочени в самата касационна жалба с твърдението, че при разрешаването им съдът е допуснал противоречие с практиката на ВКС и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от прокуриста Б. В. Б., чрез адв. М. Б., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и излага доводите си за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Неспазването на съкратените срокове, предвидени за бързото производство за разглеждане на изрично посочени искове, е прието за неотразяващо се на правилността на обжалваното решение и за ненарушаващо правото на защита на страната по какъвто и да е начин. Не е споделено възражението за необсъждане на оплакването, че лицето, подписало заповедта за уволнение, няма компетентност за прекратяване на трудови договори, тъй като допълнителното споразумение към договора за търговско управление не е сключено в предписаната от закона форма – няма нотариална заверка на подписите и не е вписано в търговския регистър, тъй като възражението е заявено с писмените бележки след приключване на съдебното дирене, извън процесуалните срокове по ГПК. За изчерпателност е посочено и че то е и неоснователно, тъй като според задължителната практика на ВКС е допустимо делегирането на работодателската правоспособност извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания, а за подобно пълномощно е необходима писмена форма. Счетено е и че трудовите правоотношения на търговеца с работниците са въпрос на вътрешни отношения, различни от търговските, първите не са част от договора за прокура, респ. не е налице изискването на ТЗ за писмено упълномощаване с нотариална заверка на подписите и за вписване в търговския регистър. Въз основа на установеното по делото решение на съвета на директорите, с което е утвърдено ново щатно разписание и възлагането на прокуриста да приведе в изпълнение взетото решение, получените от ищеца най-нисък брой точки при извършения подбор от нарочно определена комисия по предварително утвърдена система за оценяване на служителите, събраната от ръководителя информация за основната и допълнителна квалификация и трудовия стаж на служителите, справянето на ищеца с трудовите задължения, не е споделено виждането на касатора, че е подборът не е бил извършен законосъобразно. Като работник с най-нисък резултат, ищецът правилно е бил уволнен при извършеното съкращение в щата.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка на твърдението на касатора за нищожност на обжалвания съдебен акт в съгласие с разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, и предвид твърденията на касатора, че решението е нищожно като постановено в нарушение на свръхповелителни и повелителни норми в българското право. След тази проверка при разглеждането на спора от ВКС, ако се установи, че решението е валидно, ще се даде отговор и на останалите посочени от касатора проблеми – за порока на съдебния акт, постановен при неспазване на процесуалните правила за разглеждане на определена група правни спорове, респективно нарушен ли е съществено процесуалният закон в случай, че съдът не е разгледал довод за нарушение на императивна правна норма, въведен в процеса извън процесуалните срокове за това.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № VІ-46 от 3 юни 2016 г., постановено по в.гр.д. № 729/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: