О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 14.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 120/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Л”, гр. П. против решение № 668 от 19.11.2008 г. по в. гр. д. № 683/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Плевенски районен съд решение № 104 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 1301/2008 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло предявеният от Е. „Л”, гр. П. срещу П. Б. Х. от гр. П. иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 6 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 3942/2002 г. на Плевенски районен съд въз основа на запис на заповед от 20.06.2004 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като по съображения, подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск.
Допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /решение № 229 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 899/2000 г. на ВКС, V г. о. и решение № 1* от 29.10.2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г. на ВКС, ІІ т. о./ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според касатора, това е въпросът: дължима ли и сума по запис на заповед, който е издаден без да е налице каузална сделка или каквото и да е друго основание.
Ответникът по касация – П. Б. Х. от гр. П. счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, респ. че жалбата е неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 03.02.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на правния спор, тъй като е обусловил отхвърлянето на предявения от него иск. Ето защо, същият се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не може да се приеме обаче, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, специфични за релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
На първо място, неоснователно е твърдението, че съществува противоречива съдебна практика по посочения въпрос. Действително, решенията, на които касаторът се позовава в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочат категорично на единство в практиката на Върховен касационен съд относно необходимостта да бъдат изследвани каузалните отношения между страните при направено от длъжника по изпълнителния лист /ищец по иска с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ възражение за недължимост на вземането, обосновано именно с каузалните отношения. Тази практика обаче е неотносима към настоящия случай, тъй като по делото е безспорно, че между страните не съществуват конкретни каузални отношения, имащи връзка с процесния запис на заповед, които да е трябвало да бъдат изследвани в производството по отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че не е осъществено и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Императивната по своя характер норма на чл. 535 ТЗ, регламентираща съдържанието на записа на заповед, ясно и категорично сочи на абстрактния характер на този вид търговска сделка и сама по себе си дава недвусмислен отговор на поставения от касатора съществен материалноправен въпрос за това дължи ли се сумата по запис на заповед, който е издаден без да е налице каузална сделка или каквото и да е друго основание, без да е необходимо същата да бъде тълкувана. Неоснователно е и твърдението за липса на практика по съществения въпрос. Напротив, в едно от представените от самия касатор решения – решение № 1* от 29.10.2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г. на ВКС, ІІ т. о. – съдът изрично е посочил, че „поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден”. Подчертано е също, че „когато записът на заповед се издава за изплащането на един несъществуващ дълг, изпълнението на задължението по него не се подчинява на правилата, които са установени в гражданските закони за сделката между страните, защото той изключително зависи от своята форма, която създава менителнично задължение”.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 668 от 19.11.2008 г. по в. гр. д. № 683/2008 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: