О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 02.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 678/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В” ЕООД, гр. С. срещу определение № 898 от 19.06.2009 г. по ч. гр. д. № 2474/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от това дружество молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване срока за обжалване на определение № 8 от 07.01.2009 г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е налице редовно връчване на съобщението за постановеното определение № 8 от 07.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2474/2008 г. и че срокът за неговото обжалване не е започнал да тече.
Ответникът по частната жалба – „Т” А. , гр. В. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на „В” ЕООД, гр. С. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 8 от 07.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2474/2008 г., Софийски апелативен съд е приел, че същата е преждевременно подадена, тъй като в резултат на нередовното връчване на съобщението за това определение срокът за неговото обжалване не е бил изтекъл към датата на депозиране на молбата.
Настоящият състав намира, че като краен правен резултат въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, но не по изложените в него съображения.
Производството по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за обжалване на съдебен акт е допустимо само при условие, че актът подлежи на обжалване. Това условие в случая не е налице.
Постановеното от Софийски апелативен съд определение № 8 от 07.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2474/2008 г. не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски окръжен съд определение за допускане на обезпечение на предявения иск, като е отменил същото и е уважил искането за допускане на обезпечение, но без представяне на гаранция, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
Доколкото не подлежи на касационен контрол /независимо от указанието на въззивния съд в обратен смисъл/, по отношение на постановеното от Софийски апелативен съд определение № 8 от 07.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2474/2008 г. изобщо не тече срок за обжалване и следователно липсва предмет на подадената от „В” ЕООД, гр. С. молба по чл. 64, ал. 2 ГПК. Оттук и изводът, че същата е недопустима. Ето защо атакуваното определение, с което тази молба се оставя без разглеждане, макар и мотивирано с други съображения, е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 898 от 19.06.2009 г. по ч. гр. д. № 2474/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: