О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 94
София, 24.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 470/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280, ал.1 ,т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” О. със седалище и адрес на управление гр. П., чрез процесуалните му пълномощници а. С а. Златева от САК, срещу решение № 35 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 1561/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав решение от 29.05.2007 г. по гр. д. № 1752/2006 г., е признато за установено по предявен от “Алми М. и с. ГмбХ & Ко” със седалище в гр. Л., Австрия срещу “Л” О. , гр. П. иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, че последното е действало недобросъвестно при подаване на заявка от 21.07.2003 г. пред Патентно ведомство на Република България за регистрация на търговска марка АЛМИ – комбинирана, рег. № 5* за стоки от клас 16, 29 и 35.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като твърди, че изводът на въззивния съд за недобросъвестност при подаване на заявката за регистрация на процесната търговска марка е необоснован и направен без да е проведено главно и пълно доказване на твърдяните от ищеца факти и без да са обсъдени релевираните от ответника по иска доводи и възражения.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Според касатора, липсата на легална дефиниция на понятието “недобросъвестно действие при подаване на заявка за регистрация на търговска марка” и отсъствието на съдебна практика по този въпрос, налага да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение и извършване на тълкуване на това понятие, с цел преодоляване затрудненията и неяснотите при прилагането на нормата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.
Ответникът по касация – “Алми М. и с. ГмбХ & Ко” със седалище в гр. Л., Австрия – не заявява становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване на този акт не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Наистина, Законът за марките и географските означения не дефинира понятието “недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговските марки като основание за заличаване на вече регистрирана марка. Липсата на дефиниция обаче не означава автоматично, че разпоредбата е неясна и че прилагането й поражда затруднения. В много случаи правните норми съдържат абстрактни категории и формули с цел само най-общо да моделират правоприложението, като решаването на спорния въпрос се предоставя на правоприлагащия орган на база конкретните факти по делото. Такава абстрактна категория именно е и “добросъвестността”, съответно “недобросъвестността”. Тя се използва в различни клонове на правото /напр. вещно, облигационно, търговско/ и обикновено се свежда до знанието на точно определени факти от значение за придобиването или притежаването на определени субективни права, които факти са различни при различните спорове.
Следователно, изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието „недобросъвестност при регистрация на търговска марка”, приложима за всички случаи, в какъвто смисъл е поддържаното от касатора становище.
Неоснователно е също твърдението, че по посочения въпрос не е налице съдебна практика, което затруднява съдилищата при решаването му, видно от противоречивите решения на двете инстанции. Нормативната уредба на регистрацията и защитата на марките и географските означения е създадена още през 1999 година /с приемането на Закона за марките и географските означения/ и по нея, в т. ч. и по поставения от касатора съществен материалноправен въпрос за съдържанието на понятието “недобросъвестност” при регистрацията на търговските марки вече е налице богата практика. Последователна и непротиворечива в тази насока е и практиката на касационната инстанция /на Търговската колегия на ВКС/. Така например: решение № 77 от 14.04.2005 г. по т. д. № 321/2004 г.; решение № 475 от 28.07.2006 г. по т. д. № 1070/2005 г.; решение № 140 от 29.05.2007 г. по т. д. № 920/2006 г.; решение № 560 от 21.06.2006 г. по т. д. № 219/2007 г.; решение № 851 от 23.11.2006 г.; решение по т. д. № 225/2004 г. и др.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 1561/2007 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 35 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 1561/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: