О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 27.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 244/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Н. И. от гр. В. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 1* от 03.11.2008 г. по ч. т. д. № 1013/2008 г. С това определение е отменено разпореждане № 1* от 17.08.2008 г. по ч. гр. д. № 5951/2008 г. на Варненски районен съд и е уважено заявлението на „А” О. , гр. В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу частния жалбоподател Е. Н. И. от гр. В. за сумата 4 000 евро, дължима на основание предварителен договор рег. № 1* и анекс към него рег. № 866 от 09.02.2005 г. на Нотариус П. С. /№ 335/, заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението – 05.08.2008 г. – до окончателното й изплащане.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е недопустимо, тъй като при постановяването му съдът, в нарушение на чл. 126 ГПК не е взел предвид факта на наличието на две дела между едни и същи страни за едно и също искане, което е налагало прекратяване на образуваното пред него производство като недопустимо. Релевира оплакване и за неправилност на акта на Варненски окръжен съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като счита, че не е доказана изискуемостта на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице съществен процесуалноправен въпрос – за защитата на длъжника при издаване на заповед за незабавно изпълнение от въззивен съд, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба – „А” О. , гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В писмен отговор от 14.01.2009 г. са развити съображения за неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и доколкото липсват данни за връчване на атакуваното определение, следва да се счете, че същата е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Безспорно, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е относим към допустимостта на касационния контрол върху актовете на въззивната инстанция. Не са доказани обаче допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, специфични за поддържаните от касатора основания – по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
От една страна, в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени конкретно съдебни актове, установяващи противоречие в практиката по въпроса дали определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК. Такова противоречие всъщност не е налице, тъй като видно от публикуваните в Интернет определения на Върховен касационен съд, в практиката на касационната инстанция еднозначно се приема, че касационният контрол върху посочената категория въззивни определения е допустим по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С оглед на това, неоснователно е и твърдението, че по поставения от частния жалбоподател съществен въпрос липсва съдебна практика, което обосновава неприложимостта и на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че частната касационна жалба е и процесуално недопустима поради липсата на правен интерес предвид обстоятелството, че след постановяване на атакуваното с нея определение № 1* от 03.11.2008 г. по ч. т. д. № 1013/2008 г., с последващо определение № 319 от 12.02.2009 г. по същото дело въззивният съд е обезсилил изцяло издадената срещу частния жалбоподател заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 03.11.2008 г. по ч. т. д. № 1013/2008 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: