Определение №688 от 40127 по ч.пр. дело №709/709 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 688
 
София,  10.11.2009 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
 
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
 
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова ч. т. д. № 709/2009 година
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, София против определение № 5* от 19.05.2009 г. по ч. гр. д. № 2569/2009 г. на Софийски градски съд, І г. о., с което е потвърдено разпореждане от 20.02.2009 г. по гр. д. № 26633/2008 г. на Софийски районен съд, 70 състав за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. П. Х. от гр. С..
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният жалбоподател обосновава допускане на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без обаче да е посочил същия.
С оглед изложените оплаквания за неправилност на въззивното определение, настоящият състав намира, че значим в случая е процесуалноправният въпрос за това какъв следва да е срокът, който съдът предоставя на заявителя за представяне на доказателства за постоянен и настоящ адрес на длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 275 ГПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение от 24.09.2008 г. срещу С. П. Х. от гр. С., въззивният съд е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания за представяне на официална справка за адресната регистрация на длъжника, с оглед на което правилно е преценено, че не са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК. Като неоснователно е счел възражението на частния жалбоподател, че неизпълнението на указанията е резултат от липсата на изрично уведомяване за издаденото му удостоверение, необходимо за снабдяване с исканата справка. В тази насока решаващият състав е изложил съображения, че в процесуалния закон не съществува задължение за уведомяване на страната за акт /в случая разпореждане за издаване на удостоверение/, който не подлежи на обжалване.
Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос, макар да отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да обоснове допускане на касационното обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Както в отменения, така и в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., процесуалните действия на съда и страните, свързани с развитието на съдебното производство, са предмет на ясна и точна регламентация и на многобройна и непротиворечива практика. Това се отнася в пълна степен и за начина, по който се процедира при даване на указания на страната и за последиците от тяхното неизпълнение. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК, предвиждаща изрично възможността за продължаване на определените от съда срокове при наличие на уважителни причини за това. Наличието на посочената норма /чиито аналог е чл. 36, ал. 1 от ГПК /отм./ осигурява възможност за бъде съобразена всяка конкретна ситуация и всички специфични обстоятелства, имащи значение за срока, който е необходим на страната за изпълнение на дадените й от съда указания. Ето защо, на релевирания от частния жалбоподател въпрос не може да бъде даден универсален отговор, важим за всички случаи. Поради това, искането за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
 
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 5* от 19.05.2009 г. по ч. гр. д. № 2569/2009 г. на Софийски градски съд, І г. о.
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top