О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 25.09.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 482/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” ООД, гр. С., в качеството му на правоприемник на ЕТ “Е”, гр. С., срещу решение № 268 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 3874/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Г” състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 26 състав решение от 27.08.2007 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от С. “Д”, гр. С. срещу ЕТ “Е”, гр. С. иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 9 384.85 лв., представляваща обезщетение за ползване на движими вещи след прекратяване на договор за наем от 01.05.2002 г. за периода от 07.10.2003г. до 18.08.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 10.10.2006 г. – до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Основното му оплакване се свежда до отказа на съда да уважи депозирана молба от 17.06.2008 г. за отлагане на делото и молба от 27.06.2008 г. за отмяна на определението за даване ход по съществото на спора, с оглед представяне на ново доказателство – влязло в сила решение по гр. д. № 797/2008 г. на САС, постановено между същите страни по спор, имащ връзка с процесния. Изложени са и съображения за неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и за игнориране на представения от едноличния търговец констативен протокол от 29.11.2003 г.
Ответникът по касация – С. “Д”, гр. С. оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмено становище от 11.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от С. “Д”, гр. С. срещу ЕТ “Е”, гр. С. иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано, че въз основа на сключения договор от 01.05.2002 г., квалифициран от съда като договор за наем, а не за гражданско дружество, както е наименован, между страните е възникнало правоотношение, по силата на което едноличният търговец е ползвал предоставените му от ищцовото дружество движими вещи – оборудване за заведение за хранене. Поради това, че след прекратяването на договора и въпреки отправената му покана от м. ноември 2003 г., ответникът не е върнал вещите на наемодателя, решаващият състав е счел за доказани предпоставките на чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за исковия период. Този извод е направен след задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изрично дадените му указания от въззивния съд, с молба от 16.03.2009 г. касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване на решението с твърдението, че в него са решени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тези въпроси обаче не са посочени конкретно, нито е аргументирано в какво именно се проявява значението им за точното прилагане на закона. Отново са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в какъвто смисъл е и самата касационна жалба. Тези оплаквания не могат да обосноват допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280 ГПК. Те са относими към основанията за касиране на въззивното решение, чието обсъждане обаче в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Дори и да се приеме, че касаторът е релевирал като значими за изхода на конкретното дело процесуалноправния въпрос за предпоставките за отлагане разглеждането на делото, респ. за отмяна на определението за даване ход по съществото на спора и материалноправния въпрос за наличието на основание за присъждане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, не може да се приеме, че е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както нормите, приложими към решаването на процесуалноправния въпрос /чл. 107, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 ГПК /отм./, така и нормата, приложима към решаването на материалноправния въпрос, са напълно ясни и не нуждаещи се от тълкуване. Освен това, по тези въпроси съществува богата и непротиворечива съдебна практика, съобразена напълно от въззивния съд, което налага категоричния извод, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 268 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 3874/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Г” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: