О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 23.03.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 16/2009 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” АД, гр. С. срещу решение № 476 от 28.10.2008 г. по в. гр. д. № 418/2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила постановено от Чепеларски районен съд решение № 56 от 05.03.2008 г. по гр. д. № 293/2007 г. за отхвърляне на предявения от застрахователното дружество срещу Н. В. Д. от гр. Ч. регресен иск по чл. 274, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата 2 539.49 лв. – платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредения в причиненото от ответника пътно-транспортно произшествие от 11.02.2006 г. и сумата 12 лв. – посредническа такса.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита за несъответстващ на събраните по делото доказателства изводът на съда, че не е установено извършено в полза на собственика на пострадалия при процесното ПТП автомобил плащане на застрахователно обезщетение в размер на исковата сума. Несъгласие е изразено и с приетото от решаващия състав, че не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1 КЗ за уважаване на предявения срещу ответника регресен иск, а именно – употреба на алкохол при концентрация в кръвта над допустимата и отклоняване от проверка за алкохол, изразяващо се в недаване на кръвна проба. Според касатора, във връзка с концентрацията на алкохола в кръвта на виновния за произшествието водач съдът погрешно е тълкувал математическия знак „< 0.5” като „по-малко” от 0.5 промила, вместо като „повече” от 0.5 промила.
В молба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че в атакувания акт съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по-конкретно – по въпроса за официален и частен документ; за отказа да се кредитират годни писмени доказателства; за правилното обсъждане и преценка на фактическите обстоятелства и за взаимоотношенията между застрахователите във връзка с взаимно прихващане на регресни претенции между тях.
Ответникът по касация – Н. В. Д. от гр. С. не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Чепеларски районен съд по гр. д. № 293/2007 г. за отхвърляне на предявения от ЗПАД „Д” срещу Н. В. Д. регресен иск, въззивният съд е преценил, че не са осъществени поддържаните от ищцовото дружество предпоставки по чл. 274, ал. 1 КЗ. По отношение концентрацията на алкохол в кръвта на причинилия процесното ПТП водач, на база събраните по делото и неоспорени по реда на чл. 154 ГПК /отм./ доказателства, е прието, че същата е под допустимата по закон норма /0.5 промила/. Що се отнася до твърдяното виновно отклонение на ответника от вземане на кръвна проба, решаващият състав е счел, че същото не може да породи право на регрес, тъй като то не е сред изброените в чл. 274, ал. 1 КЗ предпоставки, доколкото като такава е въведен само отказът или виновното отклонение от проверка за алкохол, каквито обаче в случая не се поддържат от ищеца.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск в мотивите на въззивното решение е посочено, че представените доказателства не установяват извършено от страна на дружеството-ищец плащане към собственика на повредения автомобил на процесната сума, представляваща причинена от произшествието щета.
Поради това, че приетата от въззивната инстанция недоказаност на предпоставките за регрес, визирани в чл. 274, ал. 1 КЗ, е причина за отхвърлянето на иска, посочените от касатора въпроси са съществени за изхода на делото, т. е. налице е първата задължителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не може да се счете, обаче, че по отношение на тези въпроси е осъществено допълнителното изискване, специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посоченото основание ще бъде налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава подлежи на изоставяне.
По отношение на нормите, регламентиращи предпоставките, при които възниква право на регрес, не съществува необходимост от тълкуване. Разпоредбите на чл. 227 и 274 КЗ не пораждат никакви затруднения при прилагането им, тъй като съдържанието им е съвсем ясно. В тях са изброени точно и изчерпателно изискванията, които трябва да са изпълнени, за да бъде уважен регресен иск срещу виновния за пътното произшествие водач. Осъществяването на тези предпоставки следва да бъде установено от ищеца с релевантните за това доказателства, преценката на които е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Що се отнася до правилността на тази преценка, то това е въпрос, относим към основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не към основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/. И доколкото развитите в молбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания касаят именно правилността на изводите на съда, изградени въз основа на събраните доказателства, обсъждането на същите в настоящото производство е недопустимо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 476 от 28.10.2008 г. по в. гр. д. № 418/2008 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: