О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 04.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 738/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Подадени са частни касационни жалби от „Д” Е. , гр. С. и „Д” Е. , гр. Р. против определение № 8* от 22.07.2009 г. по ч. гр. д. № 6575/2009 г. на Софийски градски съд, І ГО, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 25 състав определение от 29.04.2009 г. по гр. д. № 22744/2009 г., съответно:
„Д” Е. , гр. С. обжалва въззивното определение, в частта, с която е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу първоинстанционното определение по отношение отказа да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск за разноските в обезпечителното производство и за присъждане на разноски за същото.
„Д” Е. , гр. Р. обжалва въззивното определение, в частта, с която е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу първоинстанционното определение по отношение допуснатото обезпечение на бъдещи искове.
По съображения, подробно изложени в частните касационни жалби, се иска отмяна на въззивното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните касационни жалби са процесуално недопустими.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски районен съд определение във връзка с молба за допускане обезпечение на бъдещи искове, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 389 и чл. 390 ГПК, като приема че посочените определения не попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, счита, че подадените частни касационни жалби са недопустими и не следва да бъдат разгледани по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от „Д” Е. , гр. С. и „Д” Е. , гр. Р. частни касационни жалби против определение № 8* от 22.07.2009 г. по ч. гр. д. № 6575/2009 г. на Софийски градски съд, І ГО.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: