2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София,11.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4408 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. чрез главен инспектор юрист П. Б., против решение № 1906 от 4 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1401 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се потвърждава решение № 7718 от 24 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 8019 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. за отхвърляне на предявените: иск срещу К. И. М. за отнемане на сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], и за сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на апартамент в [населено място], заедно с мазе и правото на строеж върху мястото и лек автомобил „Фолксваген”, иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на сумата 27195 лева, получени от продажбата през 2003 г. на апартамент в [населено място], избено помещение и правото на строеж, сумата от 23400 лева, получени от продажбата през 2006 г. на жилище в [населено място], две мазета, част от таванско помещение, гараж и част от дворното място, сумата от 14156,70 лева, получени от продажбата през 2006 г. на апартамент в [населено място], мазе и правото на строеж, и сумата от 1000 лева, получени от продажбата през 2002 г. на лек автомобил „Л. ровър”, и иск срещу М. И. М. за отнемане на сумата 161197 лева за прехвърлена безвъзмездно от Г. и К. М. на М. М. част от дворно място, ведно с построена в него самостоятелна сграда, впоследствие отчуждени от последния.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, не е спазено ограничението, поставено в чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, и съдът е приел за неоснователни оплакванията за недостоверност на свидетелските показания поради липса на преки впечатления. Съдът още приел за нямащо значение обстоятелството, че отношенията между М. и неговите работодатели не били оформени в трудов договор, който да е сключен в предвидената от закона форма, защото при липса на валидно възникнало трудово правоотношение е възможно да се установява със свидетелски показания както фактът на положения труд, така и размерът на изплатеното за него възнаграждение. Оспорен е изводът на съда, че следва да се приема за установено наличието на доходи само по косвени свидетелски показания – съобщаването по микрофона от водещия на сватбеното тържество на размера на сумата, получена като подарък от младоженците – ответници по исковете, и то без съдът да се е убедил в достоверността на предадената от свидетеля информация, както и в надеждността на лицето, съобщило я по микрофона. Касаторът сочи за неправилно възприетото от съда, че на ответницата е предоставен заем от нейния брат, без да е налице логика за тези негови действия предвид конкретните житейски обстоятелства и липсата на интерес от брата кога сестра му ще му върне парите. Неоснователно според касатора е отхвърлен искът за отнемане на равностойността дружествени дялове, тъй като дяловете от капитала били налични и това препятствало претендирането на паричната им равностойност, без да е съобразено, че отнемането на дялове неправомерно засяга правната сфера на трети лица, които следва да търпят негативни последици без вина. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд взема предвид проведеното по отношение на Е. Г. наказателно производство, в което тя е призната за виновна в това, че в периода 31.05.-03.06.2005 г. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудила и поддържала у различни лица заблуждение, като ги е посетила по домовете им, представяйки се, че е пълномощник на акционерните дружества, от които те притежават акции, казвайки им, че от дружествата раздават дивиденти и давайки им да подписват документи, с които те предоставяли възможност на инвестиционния посредник да се разпорежда с акциите им – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК; придобитото от проверяваното лице и нейния бивш съпруг за проверявания период 10.03.1989 г.-14.06.2011 г. имущество на стойност по-голяма от 60000 лева; насочването на претенцията не само към осъденото лице, но и към придобитото имущество от бившия й съпруг на негово име по време на брака, и срещу лице, което е роднина по съребрена линия на съпруга, на което е прехвърлено имущество безвъзмездно, за което е знаело, че е придобито от престъпна дейност. По отношение на имуществото, придобито от съпрузите в периода 2000-2003 г. се приема, че за него те са имали средства от законен източник, вложени за придобиването на това имущество. Счетено е, че това се установява от свидетелски показания – ответникът М. е работил като охрана на две лица, за което е получавал възнаграждение от 500 долара месечно, както и няколко пъти в годината допълнителни премии в общ размер на 2000 долара годишно, като свидетелят е работел на същата длъжност при същите лица в същия период. Като нямащо значение е оценено обстоятелството, че отношенията между М. и неговите работодатели не са били оформени в трудов договор, който да е сключен в предвидената от закона форма, тъй като при липсата на валидно възникнало трудово правоотношение няма пречка да се установява със свидетелски показания както фактът на положения труд, така и размерът на изплатеното за това възнаграждение. Впечатленията на свидетеля за средствата, дарени на Г. и М. на сватбата им, са счетени за преки; при преценката на показанията по чл. 172 ГПК е счетено, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на сведенията на свидетеля, но и липсват и такива, разколебаващи тяхната доказателствена стойност. При определяне на законните източници на доходи са взети предвид и средствата, дадени от брата на Г. за закупуване на жилище. Въз основа на горното е прието, че получените доходи от съпрузите са били от около 1200 минимални работни заплати, а разходите им за периода 1997-2001 г. са от 443 минимални работни заплати. По искането за отнемане на равностойността на дружествени дялове се приема, че комисията би могла да иска отнемане на дяловете, но не и на равностойността им, като последната се дължи само в случай, че собственикът се е разпоредил възмездно с притежаваните дружествени дялове в полза на трети добросъвестни лица.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по три от поставените от касатора, и уточнени от настоящия съдебен състав въпроси: за целите на производството по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./, в случаите на липса на сключен в писмена форма трудов договор може ли размерът на получено възнаграждение да се счита за установен само със свидетелски показания; как следва да се преценяват свидетелски показания за получен доход като дарение на сватбено тържество; в случаите, в които ответникът не се е разпоредил с притежавани от него дялове в търговски дружества, може ли да се претендира отнемане на номиналната стойност на дяловете. По тези въпроси, обусловили изхода на спора, на съдебния състав не е известна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не се обосновава допускането на касационното обжалване по въпроса следва ли да се приеме за доход заем, предоставен от трето лице, който е следвало да бъде върнат от проверяваното лице – ответник по делото, в рамките на проверявания период, но това не е сторено и заемодателят не търси отговорността на своя длъжник заради неизпълнението на неговото парично задължение. Поставеният въпрос е относим към твърденията на касатора, а не към действително посочените в обжалваното решение мотиви на съда. Във връзка с получения от ответницата заем от нейния брат съдът единствено е посочил, че дадените средства следва да се съобразят, тъй като заемодателят е имал средства да стори това предвид получен от него доход от продажба на имот. Макар да е вярно, че съдът не е изложил съображения във връзка с изрично посочените от комисията оплаквания във въззивната й жалба за получения от ответницата заем, правен въпрос по задължението на съда да изложи мотиви по всички оплаквания и доводи на страните, не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване по този иначе обусловил изхода на спора проблем.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1906 от 4 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1401 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се потвърждава решение № 7718 от 24 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 8019 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. за отхвърляне на предявените: иск срещу К. И. М. за отнемане на сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], и за сумата от 5000 лева равностойност на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки, притежавани от М. в капитала на [фирма], иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на апартамент в [населено място], заедно с мазе и правото на строеж върху мястото и лек автомобил „Фолксваген”, иск срещу Е. З. Г. и К. И. М. за отнемане на сумата 27195 лева, получени от продажбата през 2003 г. на апартамент в [населено място], избено помещение и правото на строеж, сумата от 23400 лева, получени от продажбата през 2006 г. на жилище в [населено място], две мазета, част от таванско помещение, гараж и част от дворно място, сумата от 14156,70 лева, получени от продажбата през 2006 г. на апартамент в [населено място], мазе и правото на строеж, и сумата от 1000 лева, получени от продажбата през 2002 г. на лек автомобил „Л. ровър”, и иск срещу М. И. М. за отнемане на сумата 161197 лева за прехвърлена безвъзмездно от Г. и К. М. на М. М. част от дворно място, ведно с построена в него самостоятелна сграда, впоследствие отчуждени от последния.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: