О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 19.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 62/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С” О. , гр. С. срещу определение № 819 от 10.11.2008 г. по ч. гр. д. № 4360/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „а„ състав. С атакуваното определение са оставени без разглеждане подадените от дружеството частни жалби срещу постановените от Софийски районен съд, 78 състав определения от 17.06.2008 г. по гр. д. № 3573/2008 г., с които са отменени предходни определения по същото дело от 22.04.2008 г. за приемане за съвместно разглеждане на възражение за прихващане за сумата 14 933.86 евро и за конституирането на ЗПАД „Б” като трето лице-помагач на ищеца „М” О. , гр. С..
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, като твърди, че контролът върху определението на първоинстанционния съд за неприемане на направеното от него възражение за прихващане е необходим, с оглед обезпечаване правилността на бъдещото решение, както и че е налице правен интерес за него да обжалва отмяната на конституирането на трето лице-помагач, предвид установителното действие на решението между него и третото лице.
Ответникът по частната жалба – „М” О. , гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане двете частни жалби на „С” О. , въззивният съд е преценил, че същите са недопустими. По отношение определението, с което е отменено приемането за разглеждане на направено от частния жалбоподател „С” О. възражение за прихващане, решаващият състав е приел, че същото не подлежи на самостоятелен контрол, а може да бъде обжалвано единствено чрез обжалване на самото първоинстанционно решение. По отношение на определението за отмяна на конституирането на ЗПАД „Б” като трето лице-помагач на страната на ищеца „М” О. , недопустимостта е обоснована с липсата на правен интерес от обжалването на този акт, доколкото конституирането на трето лице-помагач е извършено по молба не на частния жалбоподател „С” О. , а на другата страна в процеса – на ищеца „М” ООД.
Въззивното определение е правилно.
Напълно обосновано и законосъобразно решаващият състав е оставил без разглеждане и двете частни жалби.
На първо място, изцяло следва да бъде споделено изразеното от въззивния съд разбиране, че определението, с което съдът се произнася за приемане, респ. отказ да бъде прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Доколкото това определение не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изрично неговата обжалваемост, правилно решаващият състав е счел, че контролът за законосъобразност върху този акт се осъществява чрез обжалване на постановеното по делото решение.
На второ място, обоснован е и изводът за липсата на правен интерес за „С” О. да обжалва определението, с което е отменено конституирането на ЗПАД „Б” като трето лице-помагач на ищеца „М” ООД. Такъв интерес би имала единствено страната, по чието искане е било конституирано третото лице, но не и противната страна, каквато в случая се явява частният жалбоподател „С” ООД.
Неоснователно в тази връзка е позоваването на установителното действие на решението в отношенията между третото лице и противната страна. Това действие е законова последица, която настъпва винаги, когато решението е постановено с участието на подпомагаща страна – независимо дали участието й е инициирано от самата подпомагаща страна или от някоя от главните страни в процеса. Привличането на трето лице обаче е обусловено от наличието на правен интерес за привличащата го страна, тъй като то е способ за нейната защита – както срещу самото трето лице, така и срещу противната страна. Следователно, интерес от обжалване на неговото недопускане за участие има единствено страната, която е искала привличането му. Само тази страна разполага съответно и с право на жалба срещу отказа да бъде конституирано третото лице, респ. срещу отмяната на конституирането му.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА № 819 от 10.11.2008 г. по ч. гр. д. № 4360/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „а„ състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: