О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 09.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 626/2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. П. М. от гр. С. против определение № 395 от 13.05.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение № 14 от 21.01.2009 г. по т. д. № 78/2007 г. за прекратяване на производството по същото дело на основание чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развива подробни доводи срещу извода, че настоящият правен спор е решен с влязлото в сила решение по т. д. № 901/2003 г. на Пазарджишки окръжен съд, като твърди, че по това дело не е обсъждан въпросът за порочността на вписването на увеличението на капитала на ответното дружество, извършено с решение № 390 от 22.02.2001 г. по ф. д. № 439/1999 г. на Пазарджишки окръжен съд, с оглед невнасяне стойността на записаните акции, както и неистинността на представеното в настоящото производство удостоверение № 0* от 08.02.2001 г., издадено от „Б” А. , клон „К”, релевантно за установяването на този факт .
В изпълнение на дадените му с разпореждане № 536 от 15.06.2009 г. на Председателя на Пловдивски апелативен съд указания, частният жалбоподател е депозирал изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според него, решеният от въззивния съд въпрос за силата на пресъдено нещо по отношение на непредявените основания или притезания е в противоречие с цитираната /и представена с изложението/ практика на Върховен съд и Върховен касационен съд, а именно: решение № 15 от 01.03.1972 г. по гр. д. № 8/1972 г. на ОСГК; решение № 1* от 13.12.1984 г. по гр. д. № 878/1984 г. на І г. о.; решение № 816 от 21.09.1997 г. по гр. д. № 884/1996 г. на І гр. о.; решение № 1* от 10.11.1998 г. по гр. д. № 1456/1998 г. на V г. о. и решение № 1 от 22.02.2007 г. по т. д. № 471/2006 г. на І т. о.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение.
Безспорно, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е значим за изхода на делото, тъй като е обусловил прекратяване на образуваното съдебно производство. Не е налице обаче допълнителното изискване за допускане на касационно обжалване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решаването на релевирания от частния жалбоподател въпрос не е в противоречие с цитираната практика. Три от представените актове / решение № 1* решение № 816 и решение № 1816/ действително касаят въпроса за силата на пресъдено нещо, но те са постановени при фактическа обстановка, съвършено различна от тази по настоящото дело. Във всяко от тези решения е преценявана конкретната връзка между разглеждания спор с друго приключило производство – между иска за делба и иска за признаване на определена вещ за индивидуална собственост на единия съпруг /решение № 1778/; между иска за делба и иска за разваляне на договор за издръжка и гледане за същия имот /решение № 816/ и между иска за собственост по чл. 108 ЗС и иска за установяване на грешка в кадастралния план по чл. 32, т. 2 ЗТСУ /решение № 1816/. Към настоящата хипотеза, обаче, е относим друг въпрос, свързан с обективните предели на силата на пресъдено нещо -това е въпросът дали фактите, които са съществували, но не са били заявени от страната в приключилото с влязло в сила решение производство, могат да бъдат релевирани чрез предявяването на нов иск. Нито в процесуалноправната доктрина, нито в съдебната практика съществува съмнение, че отговорът на този въпрос е отрицателен – фактите, които са съществували и не са били своевременно релевирани в производството по предявения иск, се преклудират от силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение и не могат да бъдат основание за предявяването на нов иск между същите страни. В такъв смисъл именно е и застъпеното от въззивния съд становище в атакуваното определение.
Що се отнася до останалите две решения, същите са напълно неотносими към поставения от частния жалбоподател въпрос за зачитане силата на пресъдено нещо – решение № 15/1972 г. на ОСГК на ВС разглежда въпроса за обезсилване на решението за възлагане на имот по реда на чл. 288, ал. 6 и 7 ГПК /отм./, а решение № 1/2007 г. на ВКС /постановено между страните по настоящия спор/ е относимо към въпроса по каква сметка следва да бъдат внасяни паричните вноски по увеличението на капитала.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 395 от 13.05.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: