О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 07.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 75/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” О. , гр. С. срещу решение на Софийски градски съд, ІV Б отделение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 3154/2006 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 74 състав от 01.06.2006 г. по гр. д. № 1880/2005 г. и са уважени предявените от „Д” А. , гр. С. срещу „Л” О. , гр. С. обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 600 лв., представляваща възнаграждение по сключените между страните два договора от 01.07.2004 г. за излъчване на рекламни клипове за периода 15.10.2004 г. – 31.10.2004 г., както и в частта, с която върху тази сума е присъдена законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2005 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовното му призоваване за съдебните заседания на 18.10.2007 г. и на 15.05.2008 г., както и че е необосновано, тъй като изводите на съда за неизпълнение на задълженията на дружеството-рекламодател по процесните два договора не съответстват на събраните доказателства и по-конкретно, че те са резултат от неправилния прочит на клаузите за цената и начина на плащането й, съдържащи се в тези договори. Релевирано е изрично оплакване и във връзка с приетото от съда за липса на възражения от страна на възложителя по договорите за некачествено изпълнение на същите и на искания за извънсъдебно уреждане на възникналите по този повод проблеми.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени въпроси. Според касатора, това са процесуалноправният въпрос за „даване ход на делото при нередовно призоваване на страната”, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /решение по гр. д. № 628/2001 г. на ВКС, V г. о. и решение по гр. д. № 762/2003 г. на ВКС, ІV г. о./ и материалноправният въпрос за „реалното изпълнение на договорите и за съответните дължимости по тях”, който въпрос, с оглед множествения характер на казуси с правно основание на иска по чл. 79 ЗЗД, е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото, а освен това е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр. д. № 214/1994 г. на ВС, V г. о.
Ответникът по касация – „Д” А. , гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение по гр. д. № 1880/2005 г. на Софийски районен съд, 74 състав и да уважи предявените обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД изцяло, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът „Д” А. , гр. С. е изпълнил точно задълженията си за излъчване на рекламни клипове на продукта на ответника по исковете „Л” О. , гр. С. по сключените между тях два договора от 01.07.2004 г., както и че без да е направил изрични възражения за неточност на това изпълнение рекламодателят не е заплатил уговореното възнаграждение по договорите за периода от 15.10.2004 г. до 15.11.2004 г. Поради това, решаващият състав е преценил, че е налице основание за ангажиране отговорността на същия за заплащане на исковите суми, в т. ч. и за неустойка за забава на плащането на възнагражденията.
Настоящият състав намира, че макар и да са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, и двата поставени от касатора въпроси не могат да обосноват приложимост на поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
На първо място, по отношение на процесуалноправния въпрос за редовността на призоваването на дружеството-касатор за съдебните заседания, проведени на 18.10.2007 г. и на 15.05.2008 г. не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховен касационен съд , т. е. не е осъществено специфичното за това основание условие. Приетото от касационната инстанция в цитираните две решения на Върховен касационен съд във връзка с призоваването касае факти, различни от тези по настоящото дело: в решението по гр. д. № 762/2003 г. е посочено, че страната е приета за редовно призована по реда на чл. 51, ал. 3 ГПК /отм./ без изобщо длъжностното лице-призовкар да е посетило адреса на същата, а в решението по гр. д. № 628/2001 г. е прието за правилно приложението на същата норма, предвид обстоятелството, че страната не се е намирала на вписания в Търговския регистър адрес на управление. Настоящият случай е съвсем различен, тъй като видно от съдържащите се по въззивното дело две призовки от 31.07.2007 г. и от 25.10.2007 г. /лист 27 и лист 35/, е налице призоваване на търговското дружество „Л” О. за заседанията на 18.10.2007 г. и на 15.05.2008 г. и то е извършено чрез служители на същото, конкретно посочени в двете призовки. А що се отнася до редовността на призоваването, то това е въпрос, относим към правилността на атакуваното решение и не може да бъде обсъждан в производството по допускане на касационното обжалване.
На второ място, по отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос също не може да се приеме, че са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Преди всичко, недоказано е твърдението за противоречие на решението с цитираната съдебна практика, доколкото решението по гр. д. № 241/1994 г. на Върховен съд е абсолютно неотносимо към настоящия правен казус – същото касае изпълнение задълженията по договор за влог на материали от Държавния резерв и по-конкретно – цените, по които същите следва да бъдат възстановени при неправомерното им използване.
Настоящият състав намира за неоснователно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи обаче касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдението, че определен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, „с оглед множествения характер на казуси с правно основание на иска чл. 79 ЗЗД” не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставените въпроси и приложението на тези норми.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на постановеното от Софийски градски съд, ІV Б отделение решение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 3154/2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: