О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 30.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 671/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ”Б” О. , гр. С. против определение № 920 от 30.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1555/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 23.04.2009 г. по т. д. № 1152/2002 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав за прекратяване на производството по делото.
Частният жабоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, че чл. 120 ГПК /отм./ е приложим само в хипотезата на универсално правоприемство и че при заличаването на страна по делото същата не може да бъде заместена от частен приобретател на спорното право. Аргументира становище, че доколкото самата норма не разграничава видовете правоприемство, под правоприемство по смисъла на чл. 120 ГПК /отм./ следва да се разбират всички допустими форми на правоприемство, което касае спорното право, включително и частното правоприемство.
В изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното определение в посочената му част е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по важен процесуален въпрос – за приложимостта на чл. 120 ГПК /отм./ в случаите на частно правоприемство, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, при противоречива съдебна практика /в т. ч. и на Върховен касационен съд/ и чието решаване би допринесло за преодоляване на противоречивата практика и за развитието на правната наука. В подкрепа на това твърдение са представени: определение № 34 от 01.04.2003 г. по гр. д. № 247/2002 г. на ВКС, 5-членен състав; определение № 1* от 23.11.200 г. по гр. д. № 883/2000 г. на ВКС, V г. о.; определение от 06.12.2000 г. по гр. д. № 136/2003 г. на Софийски апелативен съд и определение от 06.02.2009 г. по гр. д. № 5312/2008 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба – “И” А. , гр. С., кв. Ботунец – не заявява становище същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението за прекратяване на т. д. № 1152/2002 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, въззивната инстанция е споделила изцяло застъпеното в него становище, че заличаването на ищеца “С” А. от Търговския регистър води до липсата на правосубектна страна в процеса и обуславя неговото прекратяване. Решаващият състав е разграничил хипотезите на законно и доброволно процесуално правоприемство, като е приел, че разпоредбата на чл. 120 ГПК /отм./ урежда само законното правоприемство в процеса, което настъпва единствено при универсално материално правоприемство, но не и при частно материално правоприемство, каквото именно представлява и прехвърлянето на спорното право.
С оглед мотивите на обжалвания акт, поставеният от частния жалбоподател въпрос безспорно е значим за изхода на конкретното дело, тъй като е обусловил прекратяване на производството по него, т. е. осъществена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице обаче допълнителните изисквания, специфични за всяко от предвидените в същата норма основания.
На първо място, представената към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика, е неотносима към настоящия случай, тъй като третира въпрос, различен от поставения. Както двете определения, постановени от Върховен касационен съд, така и определението на Софийски апелативен съд, разглеждат една особена хипотеза на частно правоприемство, уредена със специален нормативен акт. Докато в настоящия случай, предмет на прехвърляне е точно определено вземане на несъстоятелния търговец, в посочените три акта се касае за прехвърляне на всички активи /имуществени и неимуществени права/ на обявената в несъстоятелност банка, което се дължи на държавен акт и одобрен въз основа на него договор за покупка на банката по реда на чл. 93 от Закона за банките /отм./ или възлагане по реда на § 46 от Допълнителните разпоредби на същия закон. Спецификата на това правоприемство се изразява не само в придобиването на цялата съвкупност от права на несъстоятелната банка, но и в поемането на определен обем от задълженията й, извън който всички останали задължения на банката се погасяват съгласно изричната разпоредба на чл. 739, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 97 ЗБ /отм./.
Неоснователно е позоваването от страна на частния жалбоподател и на постановеното от Софийски градски съд определение по ч. гр. д. № 5312/2008 г. Същото не доказва противоречива практика по приложението на чл. 120 ГПК /отм./ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В него е прието, че посочената разпоредба е приложима по отношение на лице, в чиято полза е направено общо завещателно разпореждане, тъй като съгласно изричната норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за наследството, то има качеството „наследник” на починалия, т. е. разгледана е хипотеза на универсално, а не на частно правоприемство, каквото би било налице при частно завещателно разпореждане /завет/.
С оглед обстоятелството, че не е установена противоречива съдебна практика по приложението на чл. 120 ГПК /отм./ и доколкото именно с твърдението за наличието на такава и необходимостта от преодоляването й е аргументирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав приема, че не е осъществено и това основание за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 920 от 30.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1555/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: