О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 129
София, 03.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 521/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. б. за а. лечение „Р”, гр. П. срещу решение № 74 от 21.05.2008 г. по т. д. № 52/2008 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е оставено в сила постановеното от Пернишки окръжен съд решение № 90 от 21.09.2005 г. по гр. д. № 242/2005 г. в частта, с която е уважен предявеният от „А” А. , гр. П. иск срещу МБАЛ „Р”, гр. П. за заплащане на сумата 205 936.47 лв., представляваща стойността на лекарствени средства по карти обр. 132Б, издадени от ОРБ „Р”, гр. П. на основание Наредба № 12/1997 г. за лекарствените средства за домашно лечение /отм./.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – относно приложимостта на правната норма на чл. 261 и сл. ТЗ, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и произнасянето по него ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – „А” А. , гр. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор от 02.09.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Безспорно, въпросът за пасивната материалноправна легитимация на МБАЛ „Р” А. , гр. П. като един от ответниците по предявения иск е въпрос, решаването на който е от значение за изхода на конкретния правен спор, доколкото това е един от въпросите, върху които е изградена защитната теза на дружеството-касатор за недължимост на претендираната сума. И тъй като материалноправната легитимация е в пряка връзка с преобразуването на търговските дружества, следва да се приеме, че макар и непрецизно формулиран, поставеният от касатора въпрос за „приложимостта на правната норма на чл. 261 и сл. ТЗ” би могъл да се счете за съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
От изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е видно, че поставеният от касатора въпрос всъщност се свежда до поемането на правата и задълженията на Обединена работническа б. „Р” след образуването на търговското дружество МБАЛ „Р” АД.
По отношение на така поставения от касатора въпрос не са осъществени изискванията за допустимост на касационното обжалване, касаещи релевираните от него основания, т. е. изискванията на чл. 280, т. 2 и т. 3 ГПК.
От мотивите на решението на Върховен касационен съд – решение № 134 от 13.03.2006 г. по т.д. № 32/2006 г. на Първо търговско отделение, на което се позовава касаторът, обосновавайки допустимост на касационното обжалване, е видно, че това решение е неотносимо към съществения за настоящия спор въпрос, тъй като то съдържа произнасяне по проблеми, свързани с преустройството на кооперациите, а не с преобразуването на търговските дружества. В решението е направена съпоставка между преобразуването на търговските дружества и преустройството на кооперациите, като е подчертано, че режимът на Търговския закон за преобразуване е приложим само за търговските дружества, а не и за кооперациите. В атакуваното решение въззивният съд не е взел становище, противоречащо на това в цитираното решение на Върховен касационен съд, както твърди касаторът. Приложимостта на Търговския закон по отношение преобразуването на процесното лечебно заведение не е отречена, но на база представените по делото доказателства инстанцията по същество е преценила, че новообразуваното търговско дружество МБАЛ „Р” А. , гр. П. е единствен правоприемник на ОРБ „Р”, гр. П. и доколкото не е установено да са извършвани други преобразувания, при които част от активите и пасивите на болницата да са преминали към други юридически лица, е счела за неоснователно възражението на ответника по иска във връзка с материалноправната му легитимация. Следователно, изводът на въззивния съд по отношение на пасивната легитимация на дружеството-касатор е резултат от преценката на конкретните факти и доказателства по делото. Правилността на този извод обаче не би могла да бъде обсъждана в настоящото производство по чл. 288 ГПК, тъй като това е въпрос, който е относим към основателността на касационната жалба /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не и към нейната допустимост.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че решението, на което касаторът се позовава, не може да обоснове приложимост на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото изобщо не следва да бъде обсъждано в случая, тъй като касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърдението на касатора, че това ще бъде постигнато чрез „произнасянето на ВКС по касационната жалба и разглеждането на обжалвания съдебен акт”, не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 74 от 21.05.2008 г. по т. д. № 52/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: