О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 07.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 276/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. , гр. П. срещу решение № 302 от 04.12.2008 г. по в. т. д. № 311/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която са отменени решение № 166 от 07.04.2008 г. и допълнително решение № 213 от 25.04.2008 г. по т. д. № 151/2007 г. на Плевенски окръжен съд и предявеният срещу Ю. Х. И. от гр. П. иск с правно основание чл. 145 ТЗ е отхвърлен за разликата от 6 794.60 лв. до 26 563.91 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск в пълен размер. Според касатора, въззивният съд е установил различна фактическа обстановка от тази в първоинстанционното производство, като е стигнал до незаконосъобразния извод, че за да е налице вреда за дружеството, необходимо е управителят да е получил липсващите вещи и пари и това да е документално отразено. Позовавайки се на показанията на разпитания по делото свидетел Х на приетата без да е оспорена оборотна ведомост, дружеството-касатор счита за доказана липса на парични средства в касата в размер на исковата сума 26 563.91 лв., за която твърди, че отговорен е именно управителят Ю. Х. И., който единствен е имал достъп до касата.
В приложеното към касациноната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е повторил изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение с твърдението, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като съдът “се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който по същество е и процесуалноправен”.
Ответникът по касация – Ю. Х. И. от гр. П. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от “С” Е. , гр. П. срещу Ю. Х. И. от гр. П. иск по чл. 145 ТЗ за разликата от 6 794.60 лв. до 26 563.91 лв., въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото, в т. ч. и събраните във въззивното производство – оборотни ведомости на търговското дружество за периода 01.01.2007 г. – 30.05.2007 г. и допълнително заключение на счетоводната експертиза, се установява, че претендираната липса представлява сума, която се е образувала с натрупване от началото на 2007 година, а не само за периода от средата на м. април 2007 г. /след напускането на лицето Х. К. , който единствен е имал ключ до процесната каса/ до 29.06.2007 г., когато ответникът Ю. Х. И. е изключен като съдружник. Според решаващия състав, за да е налице липса на стоково-материални или парични ценности, лицето, носещо отговорност за това, следва да се е задължило с липсващите ценности, т. е. да ги е получило, което задължаване винаги е документално, а в конкретния случай, с оглед доказателствата по делото това означава, че сумите са получени въз основа на фактури, по които е плащано в брой. На база данните от заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че за целия период от 01.01.2007 г. до 29.06.2007 г. бившият съдружник Ю. Х. И. е получил в брой суми само по две фактури на обща стойност 6 794.60 лв., за която сума именно същият следва да се счита задължен и дължи връщането й на търговското дружество. Доколкото обаче липсват доказателства, че ответникът е получил и останалата част от претендираната като липса сума – 19 769.31 лв., решаващият състав е преценил, че имуществената му отговорност за тази сума не може да бъде ангажирана.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Макар да не е изрично формулиран, би могло да се приеме, че в случая касаторът е поставил въпроса за доказването на вредите, за които отговаря имуществено управителят. Този въпрос безспорно е от решаващо значение за изхода на всеки спор с предмет присъждане на обезщетение по чл. 145 ТЗ. Ето защо, главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1 ГПК, е осъществена. Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за всяко от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Преди всичко, следва да се отбележи, че касаторът е заявил, че поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване, без да е аргументирал становището си по всяко от тях. Развитите от него съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, произтичаща от несъответствието им със събраните по делото доказателства, представляват по своята същност основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат преценявани същевременно и като основания за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК.
На второ място, липсва посочена конкретна практика на Върховен касационен съд, нито е представена практика на други съдилища по поставения от касатора въпрос, която да бъде обсъдена в контекста на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Ето защо, тези основания са недоказани.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само по себе си, твърдението, че “ако действията и произнасянето на съда са правилни, явно представляват развитие на правото” не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Освен това, по въпроса за имуществената отговорност на управителя за вреди съществува достатъчно съдебна практика, която е ясна и непротиворечива, като същевременно относимата към посочената правна материя разпоредба на чл. 145 ТЗ не поражда проблеми при тълкуването и прилагането й.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 302 от 04.12.2008 г. по в. т. д. № 311/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: