О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 19.05=2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 151/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. , гр. С. срещу решение № 197 от 17.07.2008 г. по гр. д. № 4152/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ „А” състав, в частта, с която е оставено в сила постановено от Софийски районен съд, 65 състав решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 9717/2005 г. за частично отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че вземането за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава върху платеното от Гаранционния ф. застрахователно обезщетение на пострадалия в процесното пътно-транспортно произшествие се погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД. Счита, че застъпеното от въззивния съд становище е резултат от неотчитане разликата между лихвата като изрично уговорена между страните по конкретен договор насрещна престация и обезщетението за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чийто размер се определя чрез законната лихва. Според касатора, по отношение на последното е приложима общата 5-годишна погасителна давност, считано от момента, в който е станало изискуемо главното вземане, т. е. в случая от момента на плащане на обезщетението на пострадалото лице.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за приложимата давност по отношение на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата, както и че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – С. Х. Д. от гр. С. не заявява становище по допускането на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр. д. № 9717/2005 г. за частично отхвърляне на предявения от Г. ф. срещу С. Х. Д. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху платеното от фонда-касатор застрахователно обезщетение в полза на пострадало при процесното пътно-транспортно произшествие лице, въззивният съд е счел, че същият е погасен по давност. Прието е, че приложима в случая е тригодишната погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, а не 5-годишната давност по чл. 392 ТЗ /отм./, като давностният срок следва да се изчислява от датата на получаване на покана от ответника-делинквент за плащане на сумата, за която Гаранционният ф. се е суброгирал в правата на увреденото лице съгласно чл. 91 от Закона за застраховането /отм./, тъй като именно от този момент, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е настъпила изискуемостта на вземането за платеното застрахователно обезщетение.
Безспорно, доколкото обуславя изхода на спора, поставеният от касатора въпрос се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. налице е първата задължителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не може да се счете, обаче, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, представените от касатора съдебни решения не доказват твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд и противоречиво решаване на съществения в случая материалноправен въпрос, тъй като същите са неотносими към този въпрос. По-конкретно, решение № 2* от 10.10.1978 г. по гр. д. № 1767/1978 г. на Върховен съд, І г. о. има за предмет вземане за лихви върху обезщетение за непозволено увреждане, претендирано пряко срещу делинквента, а не върху платеното от застрахователя, респ. Гаранционния ф. обезщетение, за което последният се е суброгирал в правата на увреденото лице. От друга страна, постановеното от Софийски окръжен съд решение от 19.10.2007 г. по гр. д. № 285/2007 г., макар да има предмет, идентичен с предмета на обжалваното решение, е неотносимо за преценката по чл. 288 ГПК, тъй като не съдържа произнасяне по поставения от касатора съществен материалноправен въпрос за приложимата погасителна давност. Ето защо, не може да се счете, че са налице поддържаните в касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
По отношение основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същото изобщо не следва да бъде обсъждано, тъй като касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, нито твърди, че този въпрос е от значение и за развитие на правото, в какъвто смисъл е изискването на цитираната норма. Искането за уважаване на касационната жалба, “с цел точно прилагане на закона”, не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 197 от 17.07.2008 г. по гр. д. № 4152/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ „А” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: