О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 429
София, 08.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 379/2008 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „М” Е. , гр. Б. срещу постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 100 от 27.06.2008 г. по в. т. д. № 84/2008 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество /въззивник в производството пред Бургаски апелативен съд/ молба по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като моли за отмяната му и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по искането за допускане на обезпечение. Счита, че в случая се касае за чисто техническа грешка по подаване на молбата, както и че констатирайки подаването й след установения в чл. 391 ГПК срок, решаващият състав е следвало да не я приема, като отрази това свое становище още в съдебното заседание.
Ответникът по частната жалба – „М” Е. , гр. Б. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, предвид неизпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В депозирания по делото отговор от 11.09.2008г. са развити съображения и за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение на Бургаски апелативен съд. Наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като условие за допустимост на касационното обжалване е предвидено само по отношение на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК определения, а именно – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалба срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В настоящия случай предмет на частната жалба е определение на въззивен съд, с което същият се е произнесъл по направено пред него искане за допускане на обезпечение. Следователно, този акт не попада в нито една от посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК две категории определения. Предвид изрично предвидената в чл. 396, ал. 1 ГПК обжалваемост на определението на съда по обезпечението, обжалваното определение следва да бъде квалифицирано като определение по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване в случая не е обвързана с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и наличието на същите не следва да бъде преценявано.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане молбата на въззивника „М” Е. , гр. Б. за допускане на обезпечение, въззивният съд е преценил, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на пределния срок, установен в чл. 389, ал. 1 ГПК – след приключване на съдебното дирене.
Определението е правилно.
Напълно обосновано и законосъобразно решаващият състав е отказал да разгледа по същество искането на въззивника „М” Е. за допускане на обезпечение, тъй като същото е направено несвоевременно. Доколкото по делото е безспорно обстоятелството, което се установява и от протокола от последното съдебно заседание, проведено на 28.05.2008 г., че процесуалният представител на дружеството-въззивник е депозирал молбата за допускане на обезпечение едва в хода на устните състезания /заедно с писменото си становище по съществото на спора/, т.е. след като съдебното дирене по смисъла на чл. 149 ГПК вече е било приключило, то единственият законосъобразен извод в случая е, че молбата за допускане на обезпечение е недопустима, поради което за съда изобщо не е възникнало задължение да се произнесе по основателността й.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че решаващият състав е следвало да откаже да приеме молбата още в момента на депозирането й пред него, щом като е счел същата за недопустима. Подобно процесуално правило не съществува. Напротив, съгласно изричната норма на чл. 2 ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Изпълнението на посоченото задължение имплицитно включва първо задължението молбата да бъде приета. Едва след приемането й, съдът може да извърши преценка относно допустимостта й, включително и с оглед съществуващи преклузивни срокове за търсене на определена защита.
Не може да бъде споделено и застъпеното в частната жалба становище, че в случая се касае за техническа грешка, която би могла да бъде отстранена по реда на поправянето на протокола от съдебно заседание. Предвидената в чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Тази процедура обаче не би могла да бъде използвана за поправяне на грешни процесуални действия на страните. Още повече, когато грешките се изразяват в пропускането на законово установени срокове, каквато именно е и настоящата хипотеза.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 27.06.2008 г. по в. т. д. № 84/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: