2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 19.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3482 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Еликон” ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. М., чрез ад. Б. З., против решение № 9 от 12 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 493/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 51 от 20 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 12/2017 г. описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявените от касатора против „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], и „Билдфайн инвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове да бъде обявен за недействителен по отношение на него сключеният между ответните дружества договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015 г., обективиран в нотариален акт № 96, том IV, рег. № 3092, дело № 343/2015 г. на нотариус С. Ч., и да бъде обявен за нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД сключения между ответните дружества договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015 г., обективиран в нотариален акт № 96, том IV, рег. № 3092, дело № 343/2015 г. на нотариус С. Ч., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Подчертава се, че съдът неоснователно отказал допускане на важни доказателствени искания на касатора, както и неправилно игнорирал негови доводи, които приема за преклудирани. Като абсолютно тенденциозни се сочат опитите на съда да игнорира и изврати безспорните доказателства за огромния размер на публични задължения и за предприетото принудително изпълнение от публичен изпълнител. Неправилно било прието, че няма доказателства за заплащане на депозит за участие в търга. До сключване на процесната сделка според касатора се стигнало чрез извършено престъпление – представяне на неистинска декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от страна на прокуристката на ГУСВ ЕАД. При наличието на огромни по размер публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, процесната сделка е могла да се случи само при реално плащане на цената, но не и чрез прихващане, като за това е бил наясно и купувачът. Твърди се сделката да е нищожна и заради начина на плащане – прихващането, с което е в противоречие със закона (прихващането е недопустимо в тръжните процедури, недопустимо е по ЗДС и ППЗДС) и е нарушена привилегия на НАП за публичните задължения. Сделката била нищожна и поради грубо нарушение на законови разпоредби, като сделка, противоречаща на закона, във връзка с ненадлежно проведен търг – неплатен или върнат задатък, липса на реално плащане на цената от купувача, липса на разрешение от принципала на ГУСВ ЕАД за продажба без реално плащане на депозит и цена и др. Твърди се, че съдът неправилно и тенденциозно приел, че по никакъв начин не се установява качеството на взискател на ищеца по изп.д. № 123/2013 г. по описа на ЧСИ С. Я., още по-малко по едно и също време с купувача по сделката, от което да се прави извод за знание за увреждане у купувача. Оспорва се, че не е установено воденето на тристранни преговори през м. юли 2015 г. и наличието на тристранно споразумение от 29.07.2015 г., както и че файлът на споразумението не е бил изпращан на електронната поща на купувача. Неоснователно съдът отказал експертизата да провери официалният електронен адрес на дружеството, посочен в Търговския регистър. Твърди се, че няма преклудирани доводи, които да са изложени едва във въззивната жалба, и съдът не е обсъдил редица такива. Подчертано е, че процесната сделка е сключена, за да се увреди кредиторът, а знанието е достатъчно да обхваща като предмет правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към третото лице, чиито интереси увреждат, като в процесния случай приобретателят е знаел за конкретния правопораждащ факт за наличието на задължение на ГУСВ ЕАД към касатора – сключени договори за цесия, по силата на които касаторът е кредитор, като не е необходимо това знание да включва представа за точната величина на дълга, а само за увреждането на кредитора с отчуждаването на значителни по стойност имоти, както и кой е конкретният кредитор, който се уврежда, стига страните да знаят, че има кредитор. Към съответния момент приобретателят е знаел за минимум две изпълнители дела с взискател касаторът. Съдът неправилно не е обсъдил признанията на процесуалния представител на ГУСВ ЕАД за водени тристранни преговори и че е подготвяно тристранно споразумение. Сочат се редица косвени доказателства за знанието за увреждане – дългогодишни трайни бизнес отношения между ответниците, купувачът като крупен кредитор на ГУСВ ЕАД е знаел за финансовото състояние на длъжника, наличие на свързаност между ответниците. ГУСВ ЕАД е в несъстоятелност, като увреждащата сделка е сключена след твърдяната от него начална дата на неплатежоспособност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд приема, че първо следва да се произнесе по твърденията за нищожност на договора, тъй като при основателност на този иск, договорът не може да породи правни последици, респективно, да бъдат разглеждани предпоставките по иска по чл. 135 ЗЗД. По твърдението за нищожност на договора във връзка с нарушението на императивната норма на чл. 264 ДОПК, изразило се в невярно деклариране от страна на ГУСВ, че дружеството няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, се приема, че нормата не предвижда категорична забрана за сключване на сделка за прехвърляне на недвижим имот при наличие на непогасени подобни задължения, но съобразно чл. 264, ал. 5 ДОПК сделка, сключена в нарушение на чл. 264, ал. 1 или 2 ДОПК не е нищожна поради противоречие със закона, а може да бъде обявена за относително недействителна, но само по отношение на държавата или общината. От представеното с исковата молба удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки се установява, че ГУСВ има задължение общо от 11709163,60 лева, но то не е от непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а касае текущи задължения по справка-декларация по ЗДДС и осигурителни и здравни вноски за текущия период август-септември 2015 г., като декларациите за тези задължения са подадени след атакуваната сделка, и липсва отбелязване, че задължението подлежи на принудително изпълнение. Не се установява към датата на сделката дружеството да е имало задължения, и то подлежащи на принудително изпълнение, съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК. Според съда, дори и да е имало задължения, ако те са били погасени, разсрочени или отсрочени, то нарушение на разпоредбата на ДОПК относно подлежащите на деклариране обстоятелства не е налице. Прието е, че сделката не е нищожна поради противоречие със закона заради нарушение на чл. 264, ал. 1 или 2 ДОПК. Такова противоречие не е открито и във връзка с уговореното погасяване на задължението за плащане на цената на имота чрез прихващане, тъй като няма пречка по закон когато имот е бил предмет на продажба чрез търг, за да се постигне по-добра цена за него, цената да бъде прихваната при наличието на насрещни изискуеми задължения. Посочено е и че има доказателства депозит за участие в търга да е платен. По иска по чл. 135 ЗЗД е съобразено, че касаторът е имал непогасени вземания към ГУСВ с настъпила изискуемост преди датата на атакуваната сделка, сделката е осъществена при наличие на висящи изпълнителни производства с взискател касатора и длъжник ГУСВ, поради което продавачът е знаел, че е осъден да заплати на касатора сумите, предмет на изпълнителните листове. По отношение на знанието на купувача е съобразено, че взискателят е поискал да бъде конституиран като присъединен взискател по изпълнително дело, но това е станало след датата на сделката, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е отречено купувачът да е знаел към датата на сделката за наличието на вземане на касатора към продавача, предявено за събиране по цитираното изпълнително дело; по отношение на другото изпълнително дело не се установява дали изобщо молба за присъединяване е депозирана и дали касаторът е конституиран като присъединен кредитор, към датата на разпределението не е посочен като страна по делото и участието му като наддавач не установява качеството му на взискател по едно и също време с купувача по сделката, което да води до извод за знание за увреждане. Не са споделени доводите за наличие на водени тристранни преговори, тъй като представеният проект за споразумение не е подписа от представители на дружествата, сочени като страни по него. Цитирано е експертно заключение, според което не се установява електронен файл, съдържащ споразумението, да е бил изпращан на електронния адрес на касатора. Останалите доводи за знание на купувача са преклудирани като заявени едва във въззивната жалба. Тъй като и знанието на третото лице не е установено, е прието, че предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е неоснователен.
Ответниците „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], и „Билдфайн инвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], не представят отговор на касационната жалба.
К. съд приема, че допускането на касационното обжалване се обосновава по иска по чл. 135 ЗЗД във връзка със знанието на купувача по обусловилия изхода на спора въпрос за задължението на съда да направи преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Даденото от въззивния съд разрешение следва да се съпостави с тълкуването на ВКС, изразено в решение № 162 по гр.д. № 7320/2013 г., ІІІ г.о., решение № 24 по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о., решение № 58 по гр.д. № 408/2010 г., І г.о., решение № 24 по т.д. № 1040/2012 г., І т.о., решение № 98 по гр.д. № 952/2010 г., ІV г.о.
С втория въпрос – има ли инстанцията по съществото на спора процесуално задължение да обсъди всички наведени от ищеца доводи и всички сочени от него косвени доказателства при допустимото в случая косвено доказване за знание от страна на третото лице, с което длъжникът по чл. 135 ЗЗД е договарял, посредством установяване на поредица от факти, които в тяхната логическа обвързаност водят до несъмнен извод за наличие на знание от третото лице, че процесната сделка уврежда ищеца, независимо от недостиг на преки доказателства, по същината си цели да се установи задължителния характер на преценката на съда на всички спорни обстоятелства и да обсъди доказателствата по делото, поради което той преповтаря въпроса, по който касационното обжалване се допуска. А по конкретните твърдения, изложени в него, така и в следващите въпроси: следва ли приобретателят по сделката да е знаел конкретните характеристики на задълженията на длъжника прехвърлител, и за значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество – приобретател по увреждащата сделка при доказване на знанието за увреждане, както и за значението на знанието у пълномощника на третото лице, чрез което е сключена увреждащата сделка, а така също и за фактите и обстоятелствата за отношенията между длъжника и кредитора, които е необходимо да знае третото лице, за да се приеме, че той знае и за увреждането, отговор ще се даде с решението по съществото на спора.
По иска по чл. 26 ЗЗД правен въпрос не се поставя, поради което касационното обжалване се допуска само по павловия иск.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 1028,27 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9 от 12 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 493/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с което се потвърждава решение № 51 от 20 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 12/2017 г. описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от „Еликон“ ООД против „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], и „Билдфайн инвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск за обявяване за недействителен по отношение на него сключения между ответните дружества договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015 г., обективиран в нотариален акт № 96, том IV, рег. № 3092, дело № 343/2015 г. на нотариус С. Ч..
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 9 от 12 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 493/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в останалата му част.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от решението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 1028,27 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: