О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 41
София, 20.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 526/2008 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “У” АД, гр. С. срещу определение № 283 от 23.10.2008 г. по ч. гр. д. № 586/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 360 от 31.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 502/2008 г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение жалбата на “У” АД, гр. С. срещу постановения по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ отказ на А. по в. за вписване на заявени от търговеца обстоятелства – увеличаване капитала на същия и прилагане на изменения в резултат на увеличението на капитала Устав на дружеството.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на Великотърновски апелативен съд е неправилно, като обосновава правния интерес от въззивното обжалване с необходимостта да бъде установена незаконосъобразност на атакувания от него отказ на А. по в. в качеството му на индивидуален административен акт, с цел осигуряване на възможност за бъдеща претенция за обезщетяване на причинените му от този акт вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е развил подробни съображения във връзка с допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, като твърди, че е налице визираното в чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК основание.
Ответникът по частната касационна жалба – А. по в. – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение с аргументи, изложени в писмен отговор от 10.12.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване не е обвързано с предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения на частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане частната жалба на “У” АД, гр. С. срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение, с което е потвърден отказа на А. по в. за вписване в Търговския регистър на заявено от частния жалбоподател обстоятелство, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради липса на правен интерес. Този извод е направен с оглед факта, констатиран при извършена от съдебния състав служебна справка в Търговския регистър, че междувременно, след подаване на жалбата до Великотърновски окръжен съд, заявеното обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството – е било вписано в Търговския регистър.
Определението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че с извършеното вписване в Търговския регистър на заявеното от търговското дружество обстоятелство е отпаднал правният интерес от подадената от него частна жалба срещу първоначалния отказ на А. по в. за вписване на същото обстоятелство. С последващото вписване на заявеното обстоятелство искането на търговеца е удоволетворено изцяло, т.е. постигнат е онзи краен правен резултат, който именно е целта на обжалването на отказа съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТР. С оглед на това, напълно обосновано решаващият състав е преценил, че образуваното пред него производство е недопустимо поради липсата на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост – правен интерес.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател, че правният интерес в случая произтича от възможността да бъде ангажирана отговорността на държавата за обезщетяване на настъпилите в резултат на отказа за вписване вреди, част от които е и повторно платената държавна такса по новото искане за вписване на процесното обстоятелство. Не може да бъде подкрепено застъпеното в тази връзка становище за приложимост на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обосновано с твърдението, че отказът на А. по в. за вписване в Търговския регистър има характер на индивидуален административен акт, поради което причинените от него вреди подлежат на обезщетяване именно по реда, установен в този закон.
Независимо, че се осъществява от административен орган – А. по в. към министъра на правосъдието /чл. 3, ал. 1 ЗТР/, регистърното производство, т. е. дейността по вписване и обявяване в Търговския регистър, не е административна дейност. С оглед самата му същност и произтичащите от него последици, това производство следва да бъде определено като охранително производство по смисъла на Част Шеста на ГПК. Поради това, актът, с който регистърното производство приключва – вписване, респ. обявяване или отказ за вписване, респ. обявяване – не може да бъде квалифициран като индивидуален административен акт според установените в чл. 21, ал. 1 АПК критерии.
Убедителен аргумент в тази насока представлява правната уредба за обжалване на отказа за вписване. Съгласно чл. 25 ЗТР, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, решението на който, от своя страна, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, като жалбата се разглежда по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията” от Гражданския процесуален кодекс. Следователно, по отношение на отказите на А. по в. , контролът за законосъобразност е същият като на всички останали охранителни актове, а не какъвто е контролът за законосъобразност на индивидуалните административни актове – пред административните съдилища по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Охранителният характер на регистърното производство се потвърждава също и от разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР, предвиждаща спиране на това производство на основание чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, който урежда спирането именно на охранителното производство.
Изложеното дотук позволява да се приеме, че осъществяваната от А. по в. дейност по вписване в Търговския регистър не е административна дейност, респ. издаваните при и по повод изпълнение на тази дейност актове не са индивидуални административни актове. Поради това, вредите, настъпили в резултат на тази дейност или актове, не могат да бъдат обезщетени по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. А доколкото незаконосъобразността на отказа на А. по в. не може да обоснове претенция за обезщетяване на вреди, то липсва и правен интерес от нейното установяване в производството по обжалване на отказа. Ето защо, фактът на извършено вписване на заявеното от частния жалбоподател обстоятелство, настъпил след подаване на жалбата срещу отказа на А. по в. , правилно е бил преценен от въззивния състав като водещ до отпадане на правния интерес от сезиращата го частна жалба.
Предвид горните съображения, подадената от “У” АД, гр. С. частна жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 283 от 23.10.2008 г. по ч. гр. д. № 586/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: