О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 23
София, 16.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 659/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “А”, гр. С. срещу решение № 115 от 23.04.2008 г. по в. гр. д. № 89/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. С атакувания съдебен акт е обезсилено като недопустимо постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 123 от 15.11.2007 г. по т. д. № 355/2006 г., поради това, че претенциите на ищеца „С” ООД, гр. С. за присъждане на конкретно посочени суми по актове № 1* и 4 за приемане на извършени работи по договор за инженерингова услуга от 14.04.2004 г. са разгледани като отделни искове.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се изразява несъгласие с направения от решаващия състав извод както по отношение броя на предявените искове, така и по отношение размера на претендираната в исковата молба сума.
В съответствие с изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация – „С” ООД, гр. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба. Съображения в подкрепа на заявеното становище са изложени в писмен отговор от 28.07.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, следва да се отбележи, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставки за допустимост. В изложението нито е посочен конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според касатора е съществен за изхода на спора, нито се съдържа позоваване на точно определено основание за допустимост на касационното обжалване. Изложението представлява всъщност едно повторение на оплакванията от касационната жалба за неправилност на атакуваното въззивно решение. Касационните основания обаче са напълно различни от основанията за допустимост на касационното обжалване. Ето защо, същите са ирелевантни за производството по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не може да бъде допуснато, дори и да се приеме, с оглед мотивите на обжалваното решение и съображенията в касационната жалба, че касаторът е изпълнил изискването да посочи съществения по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос и това е процесуалноправният въпрос: дали претенциите за заплащане на дължими суми по актове за приемане на извършени дейности, съставени в изпълнение на един и същ договор за изработка, следва да се разглеждат като един иск или като отделни обективно съединени искове. Доколкото касаторът не твърди, че въззивният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, нито че съществува противоречива практика на съдилищата по този въпрос, следва да се приеме, че не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. От друга страна, предвид обстоятелството, че процесуалните норми, относими към въпроса за определяне предмета на делото, в т. ч. броя и вида на предявените искове, са ясни и непораждащи проблеми при тълкуването и прилагането им, както и предвид липсата на противоречие в практиката на ВКС в тази насока, не може да се счете, че са осъществени предпоставките и на третото законово основание за допустимост на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно – същественият за спора въпрос да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото въобще.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 115 от 23.04.2008 г. по в. гр. д. № 89/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: