О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 449
София, 15.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 508/2008 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „8-м. март” АД, гр. С. срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ от 01.08.2008 г. по гр. д. № 2310/2005 г., с което частният жалбоподател /въззивник в производството пред Софийски апелативен съд/ е осъден да заплати на ответника „У” АД, гр. С. юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на посоченото дело в размер на сумата 1 436 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че поради написването му на ръка, същото е нечетливо. Освен това, твърди и недопустимост на подадената от „У” АД, гр. С. молба, без да излага конкретни съображения в подкрепа на тези свои твърдения.
Ответникът по частната жалба – „У” АД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е съобразил указанията на Върховен касационен съд, дадени в Определение № 130 от 17.06.2008 г. по ч. т. д. № 117/2008 г. на Търговска колегия, Първо отделение по отношение допустимостта на молбата по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, депозирана от „У” АД, гр. С.. С оглед именно окончателното решаване на този въпрос с цитираното определение на ВКС, релевираният от частния жалбоподател довод за недопустимост на молбата не следва да бъде обсъждан отново в настоящото производство.
Не може да бъде споделено твърдението на частния жалбоподател и за липса на мотиви на атакувания съдебен акт поради нечетливост на същия. Макар и да е ръкописен, актът е четлив и отразява напълно разбираемо волята на съда.
Неоснователно също е оплакването за неправилност на обжалваното определение. С оглед изхода на спора, с който е бил сезиран, а именно – цялостно отхвърляне на предявените от „8-м. март” АД срещу „У” АД, гр. С. на първоначалния ответник ТБ „Б” АД/ искове, обосновано и законосъобразно въззивният съд е осъдил дружеството-ищец да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 5 ГПК /отм./ юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 година на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното и предвид липсата на конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното определение, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ от 01.08.2008 г. по гр. д. № 2310/2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: