О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 26.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 201/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” Е. , гр. В. срещу решение № 180 от 21.11.2008 г. по в. т. д. № 417/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 355 от 14.07.2008 г. на Варненски окръжен съд по т. д. № 197/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от „П” Е. искове по чл. 135 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Т. П. Ф., Т. И. Ф. и П. Т. Ф., всички от град В., че договор за дарение, обективиран в нотариаелн акт № 1* том ІІ, рег. № 4* дело № 310/2007 г. на Н. П. Д. с район на действие Районен съд – Варна, е относително недействителен, както и за признаване за установено по отношение на В. Д. Х. от гр. С. и В. М. Г. от гр. В., че договор за дарение, обективиран в нотариаелн акт № 1* том ІІ, дело № 309/2007 г. на Н. П. Д. с район на действие Районен съд – Варна, е относително недействителен.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за нищожност на процесния предварителен договор, като твърди, че престациите на страните по него са достатъчно индивидуализирани, в т. ч. и насрещната престация на прехвърлянето на правото на собственост върху 10 % от площта на имота, а при условията на евентуалност поддържа, че дори и да се приеме нищожност на клаузата на раздел ІІ., т. 2., то същата не води до нищожност на целия предварителен договор, позовавайки се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване на решението е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществения материалноправен въпрос относно валидността на процесния предварителен договор за продажба на недвижими имот, с оглед липсата на конкретизация на неговия предмет и престациите на страните, който въпрос, според касатора, е решаван противоречиво от съдилищата и е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – решение № 455 от 05.2004 г. по гр. д. № 735/2003 г. на ІІ г. о. и решение № 713 от 24.07.2006 г. по д. № 233/2006 г. на ТК, ІІ о.
Ответниците по касация – Т. П. Ф. и В. Д. Х. – оспорват касационната жалба, като по съображения, подробно изложени в писмени отговори от 26.01.2009 г., молят да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде потвърдено.
Останалите ответници – Т. И. Ф., П. Т. Ф. и В. М. Г. – не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение по гр. д. № 197/2008 г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че липсва една от задължителните предпоставки за уважаване на предявените от „П” Е. , гр. В. искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни процесните два договора за дарение, а именно – ищецът да е кредитор на ответниците, извършили разпореждане с процесния имот. Решаващият състав е преценил, че сключеният между ищцовото дружество и ответниците Т. П. Ф. и В. Д. Х. договор от 13.04.2007 г. представлява по своята същност ненаименован смесен договор, съдържащ елементите както на предварителен договор за отстъпване право на строеж, така и на договор за изработка /договор за строителство/. Доколкото обаче липсва индивидуализация на предмета на този договор и на поетите от страните права и задължения по него, в т. ч. липсва индивидуализация и на престацията на дружеството, съответстваща на поетото от собствениците задължение за прехвърляне на 10 % от правото на собственост върху площта на имота, решаващият състав е счел процесния договор за нищожен поради противоречие със закона, в резултат на което е направил извод, че за ищеца не е възникнало твърдяното вземане по раздел ІІ, т. 2.
С оглед приетото от въззивния съд, въпросът за действителността на процесния договор, обусловена от индивидуализацията на предмета на същия, безспорно е от значение за изхода на конкретния спор – т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не са изпълнени специалните изисквания на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
На първо място, не може да се счете, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на Върховен касационен съд. Същата касае въпроса може ли предмет на предварителния договор да е бъдеща вещ, както и допустимо ли е сключването на договора под условие. В настоящия случай обаче тези въпроси не са били предмет на обсъждане във въззивното решение. Причина за отказа на съда да признае в полза на ищеца съществуването на вземане по процесния договор е не защото предмет на същия е бъдеща сграда, а поради липсата на каквато и да било индивидуализация на предмета на този договор, както и поради липса на едно от съществените условия на окончателния договор – непосочване на насрещната престация по отношение поетото от физическите лица задължение по раздел ІІ., т. 2. за прехвърляне на 10 % от площта на процесния имот. Освен това, решенията, на които се позовава касаторът, са постановени при факти, различни от тези по настоящото дело, като и в двата случая обаче предметът на договора е индивидуализиран в достатъчна степен: при продажбата на земеделски земи – индивидуализацията е извършена чрез плана за земеразделяне и решенията на Общинската поземлена комисия, а при строежа на жилищната сграда – бъдещите обекти са индивидуализирани с одобрения архитектурен проект. Ето защо, настоящият състав намира, че не са изпълнени предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до второто поддържано от касатора основание – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото е недоказано, тъй като не са представени решения в подкрепа на твърдението, че поставеният материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 180 от 21.11.2008 г. по в. т. д. № 417/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: