О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 17
София, 16.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 619/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. “Ч”, гр. Ч. срещу решение № 3 от 16.01.2008 г. по в. т. д. № 482/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Ч. районен съд решение от 06.08.2007 г. по гр. д. № 44/2006 г. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от физическите лица: С. Т. К., М. Ж. М. , Г. Г. М., М. Н. Д., Т. Д. К., Л. И. Г., И. Г. В., Н. Н. В., И. Т. К., З. Г. Т. – А. , Л. Д. П. и М. И. П. – етажни собственици в жилищен блок № 8 в гр. Ч., пл. Съединение № 4 – иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, като кооперацията-касатор е осъдена да предаде на етажните собственици описания недвижим имот – помещение за детски колички и велосипеди, находящо се до вход Б на жилищния блок, предмет на сключения между страните договор за наем от 10.05.2004 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа също и оплакване за неговата недопустимост поради липса на активна легитимация на ищците по предявения иск. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради това, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл “в противоречие и непълнота на практиката на ВКС по отношение на чл. 233, ал. 1 ЗЗД”, както и че “разглеждането на касационната жалба ще бъде от значение за точното прилагане на закона”.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 07.10.2008 г., но не заявяват становище по допустимостта на обжалването.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Новата процесуална уредба, установена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 година, предвижда факултативност на касационния контрол на съдебните актове. За да бъде допустимо касационното обжалване, необходимо е да са осъществени изискванията, посочени изчерпателно в нормата на чл. 280 ГПК. Първото от тези изисквания, което се явява главна предпоставка за допустимостта на обжалването, е атакуваното решение да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, т.е по въпрос, специфичен за конкретния спор, решаването на който е обусловило изхода на спора. С оглед императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, посочването на съществения въпрос представлява задължение на касатора.
Макар и да не е формулиран прецизно, с оглед съображенията в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК и в самата касационна жалба, следва да се приеме, че съществен според касатора е въпросът може ли да се предяви иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, когато претендираната вещ е предмет на недействителен договор за наем, като недействителността на договора произтича от обстоятелството, че същият е сключен поради грешка на наемателя относно собствеността на наетата вещ. По отношение на този въпрос обаче, който безспорно с оглед значението му за изхода на спора се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ЗЗД, не са налице поддържаните основания за допустимост на касационното обжалване.
На първо място, не е доказано основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната от касатора практика на ВС и на ВКС е неотносима към така поставения въпрос. Същата касае въпроса доколко принадлежността на правото на собственост върху наетия имот в полза на ищеца е от значение за основателността на иск, предявен по реда на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, а не въпроса дали такъв иск може да бъде предявен, ако договорът за наем е нищожен или унищожаем. Предвид непосочването на решения на ВКС, относими към съществения в случая въпрос, формулиран по-горе, следва да се счете, че не е налице първото от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото изобщо не следва да бъде обсъждано в случая, тъй като касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, нито поддържа становище, че същият е от значение за развитие на правото. Твърдението на касатора, че “разглеждането на касационната жалба ще бъде от значение за точното прилагане на закона”, не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3 от 16.01.2008 г. по в. т. д. № 482/2007 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: