Определение №1012 от 28.12.2018 по гр. дело №3593/3593 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012

София, 28.12.2018г.

Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на еветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2783 по описа за 2018г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на прокурор при С. С.Д. срещу въззивното решение на СГС от 10.V.2018г. по гр.д. № 16331/2017г.
Ответникът по жалбата Н. М. П. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.Г. е заел становище за липса на предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 27.ІІІ.2017г. по гр.д. № 16028/2016г. в уважителната му част за присъждане на законна лихва за определен период и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил поради погасяването й по давност претенцията на Н. П. за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 21.ІІІ.2011г. – 19.ІІІ.2013г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която П. е осъдена да заплати на П. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпление, ведно със законната лихва от 20.ІІІ.2013г. до окончателното изплащане.
Съдът е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Взето е предвид, че на 15.VІІІ.2010г. П. е задържан за 24 часа от органите на М. във връзка с досъдебно производство за престъпление по чл.158а ал.1 НК и че с постановление на РП В. е задържан за още 72 часа. На 15.VІІІ.2010г. е извършен личен обиск на П. и му е взет материал за биологична експертиза. Не са констатирани от медицинска експертиза травматични увреждания в областта на ануса и половите органи на ищеца. По отношение на него е отказано вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С постановление от 23.ІІ.2011г., влязло в сила на 21.ІІІ.2011г., наказателното производство по отношение на П. е прекратено.
Установени от доказателствата по делото, събрани и чрез съдебно-медицинска експертиза и показания на свидетели, кредитирани като основаващи се на лични впечатления и съобразно чл.172 ГПК /тези на св.С./, са причинени на ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с наказателното производство неимуществени вреди, изразяващи се в изживян стрес за деяние, което не е извършил, той се затворил в себе си, не могъл да спи добре, изпитвал неудобство сред колеги и приятели, след освобождаването му от ареста не се върнал към нормалния си начин на живот – напуснал С. и заминал заедно със св.С. в отдалечено населено място, където е непознат, защото в селото на майка му всички го познавали и ще го свързват с нещо, което не е извършил, изпитвал страх, че ще бъде разпознат; наказателното производство оказало влияние върху работата му /главен асистент в И./ и контактите с колегите, то забавило процедурата в Б. по докторантурата му, бил разсеян и неконцентриран; според психиатричната експертиза ищецът е преживял остра стресова реакция, като от друг експерт му е поставена диагноза протрахирана депресивна реакция, продължила /по данни на ищеца/ седем месеца, наказателното преследване оказало влияние на когнитивно ниво – невъзможност за пълноценна концентрация, забава във вземането на решения, на емоционално ниво – тревожност, потиснатост, чувство на дълбоко унижение, обида и срам пред приятели и колеги; негативно на емоционалните преживявания на ищеца са се отразили и изключително тежките условия в ареста. Прието е, че не са установени твърденията за изпитани стрес и притеснения от действията по вземане на биологичен материал, от регистрирането на резултатите в НИКК на М., както и от изземването на лични вещи при обиска, за разпространение от ответника на информация в медиите за наказателното производство относно ищеца, за нарушение в интимен аспект на взаимоотношенията на ищеца със св.С., не е нарушено и правото му на придвижване, поради което за такива вреди П. не следва да носи отговорност.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид образуване на наказателно производство без да е извършено престъпление, което е превишаване на правата на компетентните органи, краткият срок на наказателното преследване, но и високата обществена укоримост на повдигнатото обвинение, нарушените социални контакти след приключване на наказателното производство, затрудненията в професионалната реализация на ищеца, обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, при което е направен извод, че обезщетение в присъдения размер е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите „при определяне на основанието и предпоставките за отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ задължен ли е съдът да извърши задълбочена преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, относими към принципа за точното прилагане на справедливостта и размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД“ и „как се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“, обосновани с липсата на преценка относно интензитета на търпяните от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното му обвинение за извършване на престъпление.
ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД, относим към резултата по спора, поради произнасянето по него от въззивния съд в противоречие със сочената практика – т.2 от ППВС № 4/1968г., решение по гр.д. № 78/2011г. І ГО, решение по гр.д. № 2516/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 85/2012г. ІV ГО и по гр.д. № 593/2010г. ІV ГО с оглед липсата на преценка и изводи относно тежестта на причинените на ищеца неимуществени вреди.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, втори Б състав, № 2904 от 10.V.2018г. по гр.д № 16331/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top