ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1364
София, 30.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4191 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на /СГП/ чрез прокурор Ю. срещу въззивното решение на СГС от 28.V.2015г. по в.гр.д. № 4896/2015г.
Ответницата по касационната жалба В. М. Т. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 17.ІІ.2015г. по гр.д № 30629/2014г., с което П. на РБ е осъдена да заплати на В. М.Т. 13000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено срещу нея наказателно производство по НОХД № 9678/2000г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 06.VІ.2011г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ предпоставки за търсената отговорност на държавата за неимуществени вреди – с присъда от 16.ІV.2007г., влязла в сила на 09.VІ.2009г., ищцата е призната за невинна за това на 23.ХІІ.1994г. с цел да набави за другиго имотна облага да е възбудила у трето лице заблуждение и с това да е причинена имотна вреда в размер над 66000лв. и е оправдана за престъпление по чл.209 ал.1 НК; вследствие воденото наказателно производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес, сътресения в семейството, влошено здравословно състояние, свързани с нейното емоционално и психическо равновесие, което се установява от събраните гласни доказателства. Прието е, че с оглед характерът на вредите, изразяващи се в отрицателни психически изживявания, доказването им може да се извърши с косвени доказателства, чийто вид не е ограничен от закона, и е допустимо това да са свидетелски показания. Прието е, че съгласно трайно установената практика понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива правнорелевантни са обстоятелствата относно: продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му – колкото по-продължително е наказателното производство, какъвто е разглеждания случай, толкова по-значителни са неимуществените вреди, има ли влошаване на здравословното състояние – вид и степен, конкретни преживявания на ищеца и въобще цялостното отражение върху живота му от наказателното преследване – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.; неимуществените вреди са конкретно определими и паричното обезщетение за тях следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно то не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените вреди, които поначало са различни във всеки отделен случай. Констатирано е, че действително първоинстанционния съд не се е произнесъл по искането на двете страни за прилагане на НОХД № 9678:2000г., но в с.з. на 03.ІІ.2015г. и двете страни са заявили, че нямат други доказателствени искания и е даден ход по същество. Д., че П. е била лишена от възможността да се запознае със съдържащите се в преписката по това наказателно дело материали, вкл. и да направи и други възражения и по прилагане на чл.5 ЗОДОВ, като въведен за първи път с въззивната жалба, е оценен като преклудиран. Като неоснователно е оценено и възражението за недобросъвестност на ищцата предвид завеждането на делото два дни преди изтичането на петгодишната давност. Прието е, че с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД присъдената сума обезщетява претърпените от ищцата вреди.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса относно начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства, обуславящи определянето му и тяхното конкретно значение, и да дефинира основните елементи на справедливостта, послужила като водещ критерий в тази връзка. Релевирани са съображения, че изведеното от СГС съдържание на чл.52 ЗЗД е определяно противоречиво от съдилищата и не извежда изначално формулирано понятие за справедливост; не е изпълнена т.11 от ППВС № 4/1968г. да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи вредите, с посочването им в мотивите и значението им за размера на обезщетението; съдът не изходил от общото понятие за справедливост и не дал основните му характеристики като отправна точка за определяне размера на обезщетението, не посочил механизма защо присъденият размер е справедлив, в решението отсъствали като отправни точки на понятието „справедливост” съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждение, правата и задълженията, икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта /препраща се за сравнение с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 2800/2005г./; това налагало необходимостта от изясняване на общото понятие „справедливост” – какви са елементите на съдържанието му и механизмът на овъзмездяване на отделните компоненти на претърпени неимуществени вреди, което би се явило от значение за точното прилагане на закона. Въпросът какво включва критерият „справедливост” /кои са компонентите му/ – съставлява ли коефициент, ако да – от каква величина, или обратно – определена базова сума /в какъв размер и как се формира тя/, която просто се сумира с оглед наведените и доказани неимуществени вреди, какъв е механизмът, за да се твърди, че обезщетението на отделните компоненти в цялост е справедливо или не е, бил все още противоречиво решаван от съдилищата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато поради произнасянето от въззивния съд по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.11 на ППВС № 4/1968г., тъй като в мотивите не са посочени конкретно установените по делото обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
За касационното производство касаторът не дължи държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд ГО, ІІІ „б” въззивен състав, постановено на 28.V.2015г. по гр.д № 4896/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: