4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 84 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. И. Д. от [населено място], приподписана от адв. Й. М., против въззивното решение № 280 от 21 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 702 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г., с което е потвърдено решение № 541 от 21 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1458 за 2008 г. на районния съд в гр. Горна Оряховица.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, защото съдът неправилно приел, че ответникът заплащал договорения наем за периода 1 февруари 2005 г. – 1 февруари 2006 г. на основа на свидетелски показания; вносните бележки не съдържат необходимата информация, за да се приеме, че е извършено плащане на наем; след 1 февруари 2006 г. ответникът е ползвал сградите без противопоставяне на касатора и договора за наем е продължил действието си до предаването на имота с протокол от 27 декември 2006 г., а задължение на наемателя е да потърси наемодателя и да предаде вещта, което не е сторено. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата: с оглед разпоредбите на чл. 164, ал. 4 ГПК допустими ли са свидетелски показания за доказване на платена сума от 3600 лева дължим наем за ползване на наета вещ за периода 1 февруари 2005 г. до 1 февруари 2006 г. (сочи се ТР № 147/1954 г. на ОСГК, решение на ВКС и решене на въззивен съд, което не следва да се преценява с оглед липсата на заверка за влизането му в сила); кога един договор за наем се прекратява – с изтичане на срока, за който е сключен или с фактическото предаване на наемодателя на наетата вещ; дължи ли наемателят заплащане на наем за недвижим имот, който не ползва, но владее като държател и има възможност да ползва от датата на изтичане на уговорения в договора срок до момента на предаването му на наемодателя (сочат се едно решение № 134 по гр.д. № 185 за 2008 г. на ІV ГО, решение № 79 по т.д. № 308 за 2005 г. на І ТО и решение № 1106 по гр.д. № 560 за 1966 г. на І ГО).
Ответникът Т. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. И., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В атакуваното решение е прието, че действието на договора е прекратено с изтичането на срока, посочен в него, тъй като страните изрично са предвидили, че договорът може да бъде продължен само с писмен анекс, какъвто не е подписван; установено е от писмените и гласни доказателства, че задълженията на ответника са изпълнени; касаторът не е доказал, че ответникът е ползвал имота, поради което следва да заплаща наем след прекратяването на договора.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане, но само за периода след 1 февруари 2006 г. до предаването на имота. Макар касаторът да посочва изрично, че касационното обжалване следва да се допусне на основание в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, не се представя задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото и представено от касатора тълкувателно решение на ОСКГ е прието при действие на З. от 1952 г. – отменен, а постановените решения на общото събрание на съответните колегии на ВС служат за ръководство на съдилищата и не представляват задължителна съдебна практика – така в чл. 17 вр. чл. 18 З. от 1952 г., поради което следва да се приеме, че и с представянето на това решение се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същият е изводът и по отношение на решенията на състави на ВКС по отменения ГПК – така се приема в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2.
По първия процесуалноправен въпрос касационният съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Това е така, защото не отговаря на твърдението на касатора, че съдът е основал извода си за изпълнение на задължението по наемния договор със свидетелски показания. Свидетелските показания на съпругата на ищеца са допуснати с цел установяване начина на плащане и дадените от нея показания така са възприети от съда. Ето защо не е допуснато от съда нарушение на правилото на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК и правно разрешение на въззивния съд в съответствие с твърдението в поставения процесуалноправен въпрос, не е сторено, поради което касационното обжалване не следва да се допуска по поставения въпрос.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване по втората част на материалноправния въпрос, уточнен по следния начин: дължи ли се заплащане на наем за недвижим имот, който се държи от наемателя след изтичане на уговорения в договора срок, без вещта реално да се ползва. За периода след 1 февруари 2006 г. въззивният съд приел, че не е установено ответникът да е ползвал имота, но го е предал с протокол на 27 декември 2006 г. Разрешаването на поставения правен въпрос е обусловило изхода на спора. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречивото разрешаване на поставения правен въпрос от съдилищата.
По първата част на въпроса касационният съд приема, че не дължи отговор в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, тъй като поставеният въпрос за момента на прекратяване на договор за наем е фактически и зависи от уговорките между страните, а по начина, зададен от касатора, се търси доктринално, а не казуално тълкуване.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 66 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 280 от 21 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 702 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 541 от 21 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1458 за 2008 г. на районния съд в гр. Горна Оряховица по отношение на претенцията на М. И. Д. против Т. Й. К. за заплащане на наем за ползване на недвижим имот за периода 1 февруари 2006 г. – 27 декември 2006 г.
УКАЗВА на М. И. Д. от [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметка на касационния съд държавна такса от 66 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 280 от 21 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 702 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. в останалата му част.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: