О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 13.03.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 823/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Е. , гр. С. срещу решение № 109 от 08.05.2008 г. по в. гр. д. № 81/2008 г. на Габровски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Габровски районен съд решение № 30 от 15.02.2008 г. по гр. д. № 1559/2007 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло предявеният от „М” Е. , гр. С. срещу Р. И. С. и М. И. Г. , двете от гр. Г., иск за сумата 8 000 лв., представляваща авансово платена част от цената по договор за доставка от 12.05.2000 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за погасяване на процесното вземане по давност, като твърди, че съдебният състав не е взел предвид образуваното гр. д. № 1001/2004 г. на Габровски районен съд по повод подадена молба по чл. 237, б. „з” ГПК /отм./ и издадения по това дело изпълнителен лист за сумата 58 000 лв. срещу наследодателя на ответниците, имащи за последица прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен въпрос – относно приложението на погасителната давност по чл. 116 „б” във връзка с чл. 117 ЗЗД, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и по-конкретно – с ППВС № 3/80 г.
Ответниците по касация – Р. И. С. и М. И. Г. , двете от гр. Г. считат касационната жалба за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 30.06.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от „М” Е. , гр. С. иск за сумата 8 000 лв., авансово платена по договор за доставка от 12.05.2000 г., въззивната инстанция е приела, че изискуемостта на вземането за тази сума е настъпила на датата 28.08.2000 г., посочена от дружеството в отправената до продавача по договора И. Т. С. /наследодател на ответниците/ нотариална покана рег. № 1* от 21.08.2000 г. С оглед на това, решаващият състав е счел, че приложимата в случая 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече на 29.08.2000г. и е изтекла на 29.08.2005 г. И тъй като исковата молба е подадена след тази дата, съдът е направил извод за погасяване на процесното вземане по давност.
Настоящият състав намира, че макар и да е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да обоснове приложимост на поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие с практиката на Върховен касационен съд, т. е. не е осъществено специфичното за това основание условие.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към нея, дружеството-касатор твърди, че с образуването на производство по чл. 237 ГПК /отм./, по което е издаден изпълнителен лист за сумата 58 000 лв. /включваща и исковата сума 8 000 лв./, е предявен иск за процесната сума, имащ за последица прекъсване на давността и започване на нова давност съобразно чл. 117 ЗЗД, т. е. твърди се, че е налице хипотезата на чл. 116, б.”б” ГПК. Тази хипотеза обаче не е предмет на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховен съд, на което се позовава касаторът. Посоченото постановление дава задължителни за съдилищата указания по въпроса дали тече давност докато е висящ изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Следователно, то е относимо към основанието за прекъсване на давността по чл. 116, б”в” ЗЗД, а не към поддържаното от касатора основание за прекъсване на давността – чл. 116, б.”б” ЗЗД. Поради това, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на цитираната задължителна практика.
Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответниците направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 460 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 3* от 26.06.2008 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 109 от 08.05.2008 г. по в. гр. д. № 81/2008 г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА “М” Е. , гр. С. да заплати на Р. И. С. и М. И. Г. , двете от гр. Г., направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 460 /четиристотин и шестдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: