3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С., 04.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 995 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. С. Т. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Л., против въззивното решение № 35 от 29 март 2010 г., постановено по в.гр.д. № 70 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 1550 от 1 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото не е доказан нито един от признаците за основателност на иска по чл. 69 СК, а кръвната експертиза не установява по безспорен начин наличието на кръвна съвместимост на бащата с детето; при оспорване от страна на ответника по иска съдът не е изяснил спора и не му е поставил въпроси; съдът не е изпълнил задължението си да напъти ответника към правна помощ; възраженията на ответника не са преценени; медицинската експертиза не дава процент на вероятност, а само възможност ответникът да е баща на детето, като други доказателства липсват; правните изводи са неподкрепени с факти и поради това са нелогични. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправните въпроси налице ли е нарушаване на интересите на детето при допуснати нарушения от въззивния съд по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК във връзка с нарушенията на първата инстанция по приложението на чл. 143, ал. 1, чл. 145, ал. 1, чл. 145, ал. 2, чл. 146 ГПК и недопускането на Д. експертиза и свидетели поискани пред въззивната инстанция, налице ли е противоречие на решението за признаване на бащинство с други решения на съдилищата по искове със същото правно основание, по въпроса за приложението на чл. 267, ал. 2 ГПК и по противоречивото разрешаване в практиката на ВКС по идентични дела. Разрешаването на първия и третия въпрос се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, а на втория и четвъртия – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представят се решения на ВК и ВКС, определения на ВКС в процедурата по чл. 288 ГПК и решения на окръжен и на апелативен съд.
Ответницата А. К. Н. от[населено място], не дава отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че неоснователни са твърденията на ответника по иска за нарушения на съда по чл. 145, ал. 1 ГПК, изразяващо се в непоставяне на въпроси за изясняване на фактите и неуказването какво е значението им за делото; в разпореждането си по чл. 131, ал. 1 ГПК съдът е указал какво трябва да съдържа отговорът на исковата молба; след като ответникът не е подал отговор, не е направил възражение, нито е представил или посочил доказателства, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни; пред въззивния съд не се представят доказателства за особени непредвидени обстоятелства, станали причина за направените пропуски.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по първия от поставените процесуалноправни въпроси.
Даденото от въззивния съд разрешение на хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК при изрично позоваване във въззивната жалба на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 145 и 146 ГПК, е обусловило крайния резултат по спора, тъй като въззивният съд е отказал да допусне исканите от ответника по иска доказателства. Касационният съд приема, че следва да се даде преценка по приложението на посочените процесуални разпоредби с оглед интересите на детето във връзка с характера на съдебния спор. Тъй като съдебна практика по конкретния проблем не е известна на разглеждащия спора съдебен състав, то касационното обжалване следва да бъде допуснато по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът за различното разрешаване на искове за установяване на произход от бащата с други решения на съдилищата по искове със същото правно основание във връзка с обосноваването на изводите на съда единствено с изслушаната кръвногрупова експертиза, не установява основание за допускане на касационния контрол на атакуваното решение. И в двете посочени решения на Върховния съд – решение № 450 по гр.д. № 80 за 1989 г. на ІІ ГО и решение № 513 по гр.д. № 531 за 1992 г. на ІІ ГО се приема, че медицинските експертизи са самостоятелно доказателство, което следва да се преценява заедно с останалите доказателства по делото. Такова е и разрешеното, дадено от ВКС при уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК – в решение № 497 по гр.д. № 1946 за 2009 г. на ІV ГО се приема, че при иска за установяване на произход от бащата следва да бъдат съобразени всички ангажирани доказателства, относими към правния спор. В разглеждания случай единственото ангажирано доказателство е кръвногруповата експертиза, поради което поставеният въпрос не обуславя допускането на решението до касационно разглеждане.
Въпросът за приложението на чл. 267, ал. 2 ГПК също не дава основание за разглеждането на спора по реда на чл. 290 ГПК. Това е така, тъй като посочената разпоредба касае повторно изслушване на свидетели и вещи лица при въззивното обжалване на първоинстанционно решение. В случая не е било искано повторение на подобни процесуални действия от въззивния съд, за да може даденото от въззивния съд разрешение да е обусловило резултата по спора.
На последно място, няма основание за допускането на касационния контрол и по четвъртия посочен от касатора въпрос. С оглед депозираните доказателства, съдилищата са приели, че са налице всички предпоставки за основателността на претенцията. Освен това по естеството си питането представлява оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, а не поставяне на въпрос, който да може да бъде разрешен от ВКС в касационно производство.
За касационното разглеждане касаторът дължи държавна такса в размер на 40 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 35 от 29 март 2010 г., постановено по в.гр.д. № 70 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г.
УКАЗВА на Т. С. Т. в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: