О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 10.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №559/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Е. Е. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №34/09.02.2011 г. по гр.д.№569/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №915/07.10.2010 г. по гр.д.№2801/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІ-ти граждански състав, в частта с която са уважени исковете на Д. Д. Х. от [населено място] против [фирма] – [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и с правно основание чл.128 КТ за сумата 125,85 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, както и разноски по делото.
В изложението на касационния жалбоподател се поставят следните въпроси:
1. Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ?”;
2. Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ?”;
3. Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия за потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащате ?;
4. Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ?4
5. Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника то правото да оспори същия ?”.
Представя се решение №266/05.6.2007 г. по гр.д.№1416/2004 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация . Д. Д. Х., посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирал отговор смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се обжалва решението на въззивната инстанция по отношение на присъдените разноски по иска с правно основание чл.128 КТ е процесуално недопустима., тъй като цената на главния иск по чл.128 ГПК е под 5000 лева. Освен това под 5000 лева е и размерът на направените разноски. В Случая следва да се приложи изменената разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, тъй като касационната жалба е подадена на 10.3.2011 г.
Поради това касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане.
В. решение в останалата част и по въпросите, свързани с иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, и номерирани по горе, без въпрос №3, следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационно обжалване на въззивно решение №34/09.02.2011 г. по гр.д.№569/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, в частта му за разноските във връзка с иска с правно основание чл.128 КТ.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на настоящото определение пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №34/09.02.2011 г. по гр.д.№569/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, в частта му, с която е потвърдено решение №915/07.10.2010 г. по гр.д.№2801/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІ-ти граждански състав, в частта му по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] – С. З., в седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 40/четиридесет/ лева, като в противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса.
При непредставяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва да съдията-докладчик за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: