1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17 1
гр.София, 12.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4483/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5011 от 04.07.2019 г. по гр.д.№ 6412/ 2018 г., (поправено с решение по същото дело № 7218/ 25.10.2019 г.) с което частично е обезсилено, частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 63113/ 2016 г. и като краен резултат „Кедра 2005” ООД, гр. София, е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.128 т.2 КТ сумата 3 007,95 лв – трудово възнаграждение за периода 01.09.2015 г. – 07.12.2015 г. със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 326,87 лв обезщетение за забава в размер законната лихва върху дължимите трудови възнаграждения и сумата 423,60 лв разноски пред двете инстанции. Решението на първата инстанция е обезсилено в частта, в която „Кедра 2005” ООД, гр. София, е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.6 ал.1 т.2 НСОРЗ сумата 37 242,75 лв – допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като ръководител проект „Експлоатация на геотермално поле Ератину, Нестос, Гърция” за периода 10.03.2015 г. – 07.12.2015 г. със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното й изплащане, без съдът да постанови прекратява ли производството по този иск.
Въззивният съдебен акт (за който не съществува вероятност да е нищожен) е влязъл в сила в частта, в която исковете са уважени. Касационната жалба на ищеца касае само тази част от решението, в която е обезсилен акта на първата инстанция и е разпределена отговорността за разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига следните правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС): материалноправни въпроси за приложението на чл.118 ал.3 КТ, когато не е подписано допълнително споразумение към трудов договор, а е съставена декларация от представляващия работодателя за съществуващо парично задължение, без в нея да е посочено, че се касае за трудово възнаграждение; за възможността дейност на ръководител проект на строителен обект да се извършва по гражданско правоотношение, а не по трудов договор; за правната квалификация на претенция за заплащане на парична сума въз основа на предоставяне на работна сила като ръководител проект на строителен обект срещу заплащане; и процесуалноправните въпроси за задължението на съда да квалифицира спорното право въз основа на твърденията на страните и за естеството на порока, когато квалификацията бъде дадена в противоречие с тези твърдения; както и за задължението на съда, който прекратява производството по делото поради неподсъдност да го изпрати на компетентния съд. Счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна „Кедра 2005” ООД оспорва жалбата. Счита, че поставените правни въпроси са неотносими, доколкото почиват на твърдения, релевирани за първи път в касационната жалба и без връзка с правните разрешения на въззивния съд. Излага съображения и по съществото на спора, като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да обезсили частично решението на първата инстанция, въззивният съд приел, че с оглед твърденията в исковата молба и направеното от пълномощника на ищеца уточнение в открито съдебно заседание от 12.09.2017 г. сумата от 37 242,75 лева не се претендира от ищеца като допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като „ръководител на проект „Експлоатация на геотермално поле Ератину, община Нестос Гърция“. Счел, че този иск неправилно е квалифициран от първоинстанционния съд по чл.6 ал.1 т.2 НСОРЗ – като договорено между страните допълнително възнаграждение по трудов договор. Твърденията на ищеца били, че функциите на „ръководител на проект“ му били възложени от ответното дружество не въз основа на съществуващия между тях трудов договор, а въз основа на допълнително възлагане по граждански договор. Щом релевираният пред съда спор не е трудов, съгласно чл.104 т.4 от ГПК той бил подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Нарушаването на правилата за родовата подсъдност налагало обжалваното решение в частта за сумата от 37 242,75 лв. да бъде обезсилено като недопустимо, като въззивният съд не е постановил нито прекратяване на производството, нито изпращането му на компетентния съд.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, нито един от поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси не обуславя въззивното решение в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение. В тази част спорът не е разгледан по същество от въззивна инстанция, затова тя не е разрешила нито един материалноправен въпрос при постановяване на акта си. Първоинстанционното решение е обезсилено поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност и към този извод на въззивния съд отношение биха могли да имат само процесуалноправни, не и материалноправни въпроси. Първият от поставените от ищеца процесуалноправни въпроси също не е обуславящ, защото въззивният съд е посочил, че при квалификацията на спорното право изхожда от твърденията на страната и проверката дали това е така може да стане само при разглеждане на спора по същество, а не и във фазата на селектиране на касационните жалби. Вторият процесуалноправен въпрос обаче (за задължението на съда, който прекратява производството по делото поради неподсъдност да го изпрати на компетентния съд) е обуславящ и има претендираното от касатора значение, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5011 от 04.07.2019 г. по гр.д.№ 6412/ 2018 г., (поправено с решение по същото дело № 7218/ 25.10.2019 г.) в частта, в която е обезсилено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 63113/ 2016 г., с което „Кедра 2005” ООД, гр. София, е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.6 ал.1 т.2 НСОРЗ сумата 37 242,75 лв – допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като ръководител проект „Експлоатация на геотермално поле Ератину, Нестос, Гърция” за периода 10.03.2015 г. – 07.12.2015 г. със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските по делото.
Жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавна такса `съгласно чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: