ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
София, 24 ноември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 637 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 02.09.2011 г. по ч.гр.д. № 134/2011, с което е потвърдено определението на Монтанския окръжен съд от 28.05.2011 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 З..
Недоволни от определението са жалбоподателите И. К. А. и В. Ф. Ц., представлявани от адв. И. С. от М., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността частна жалба от трето лице срещу определение по допускане на обезпечение да бъде разгледана в закрито заседание, за правното значение на обстоятелството, че третото лице е собственик на запораната вещ, както и за допустимостта на обезпечителни мерки без наличието на писмени доказателства за стойността на имуществото, чието възбраняване или запориране се иска и без наличието на убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбите К. ги оспорва, като счита, че претендираните нарушения на процесуалния и материалния закон не са мотивирани и подкрепени с ясни и обосновани фактически твърдения и наведени въз основа на тях правни доводи, а обжалваното определение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и подлежи на касационно обжалване на основание чл. 23, ал. 2 З., намира, че частните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е повдигнато обвинение за престъпление в приложното поле на чл. 3 З., имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито от ответника през проверявания период (ответницата е придобила част от това имущество по възмездна сделка с ответника) и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, което обосновава нуждата от обезпечение. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 З., поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По първите два поставени въпроса Върховният касационен съд намира, че в обезпечителното производство не участват трети лица. Процесуално легитимиран като молител в обезпечителното производство е бъдещият ищец, а като ответник – лицето чиято правна сфера се засяга от исканата обезпечителна мярка. Това може да е бъдещият ответник или негов кредитор, ако се претендира спиране на принудително изпълнение. В случая касаторката В. Ф. Ц. ще е ответник по бъдещия иск по чл. 28 З..
По третия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че в обезпечителното производство не се представят доказателства за стойността имуществените обекти, чието възбраняване или запориране се иска. Когато се иска една обезпечителна мярка, съдът не сравнява обезпечителната нужда със стойността на имуществения обект, чието възбраняване или запориране се иска. Той преценява най-общо нуждата от обезпечение в сравнение с ориентировъчната стойност на имуществените обекти, чието възбраняване или запориране се иска, когато са поискани повече обезпечителни мерки и може да допусне исканите възбрани и запори върху част от поисканите обекти, за да не допусне свръхобезпечение. Във всички случаи обаче становището на ответника, че е допуснато свръхобезпечение може да бъде разгледано едва при обжалване на първоинстанционното определение. Ответникът има също правото да иска замяна на един вид обезпечение с друг по чл. 398 ГПК.
По четвъртия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 391 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 от З., като държавата и държавните учреждения са освободени от представяне на гаранция. Доказателствата в подкрепа на иска са тези, които са допустими по ГПК в исковото производство и ако представените не са достатъчно убедителни, обезпечението се допуска срещу надлежна гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото от дееца или от трети лица имат значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 З., поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. В обезпечителното производство е достатъчно да бъде установен произхода на имуществото.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 02.09.2011 г. по ч.гр.д. № 134/2011.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 02.09.2011 г. по ч.гр.д. № 134/2011
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.