– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. София 13.01.2020 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.10.2019 (шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2479 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 55 259/23.04.2019 година, подадена от „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], против решение № 2131/22.03.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановени по гр. д. № 10 664/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № ІІІ-144-423385/05.06.2016 годинана Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 144-ти състав, постановено по гр. д. № 3213/2018 година и е постановил друго, с което по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на С. Г. Т., извършено със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], която й е връчена на 16.11.2017 година и с която й еналожено дисциплинарно наказаниие „уволнение”, като Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор автомобилен транспорт” в сектор „Платено паркиране”, отдел „Планиране”, дирекция „Паркиране и мобилност” в „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], а дружеството е осъдено да и заплати сумата от 81505.94 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.11.2017 година до 16.05.2018 година.
В подадената от „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. Г. Т. против „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Със същото е поискано това решение да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото; за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод; за това задължен ли е ответникът в случай на благоприятен за него изход от делото в първата инстанция да обжалва мотивите, с които не е съгласен и длъжен ли е ответникът с отговора на въззивната жалба да оспорва и възразява срещу мотивите на първоинстанционното решение, които са в негова вреда, както и допустимо ли е липсата на такова оспорване да се приема от въззивния съд като аргумент на мълчаливо съгласие на ответника с тях и за основателност на въззивната жалба, както и за това допустимо ли е въззивният съд при спазване на задължението си по чл. 236, ал. 2 от ГПК да прави фактически констатации и да гради извод върху тях, при положение че тези фактически констатации са въз основа на грешен прочит на писмените доказателства и свидетелските показания.
Ответницата по касационната жалба С. Г. Т. е подала отговор на същата с вх. № 81 610/20.06.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 2131/22.03.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановени по гр. д. № 10 664/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Касаторът „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 27.03.2019 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 55 259/23.04.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] на С. Г. Т. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази заповед била връчена на Т. на 16.11.2017 година, при условията на отказ. В нея били описани нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода 15.05.2017 година-19.05.2017 година. Посочени били конкретни периоди от време за всяка една от посочените дати, през които Т. не използвала PDA устройство. Посочени били периоди от време и броя на извършените от Т. проверки. Работодателят бил описал извършени технологично ненужни проверки на едни и същи автомобили-24 броя, 17 броя, в рамките на минути, след като вече била регистрирана проверката, че са редовно заплатили за паркиране с винетен стикер за паркиране. Посочено било напускане на района на работа. При констатиран автомобил с посочен в заповедта регистрационен номер, с резултат от проверката „не платил”, не била изпратена информация към екипа „скоби” да му бъде приложено техническо средство „скоба”. При извършени проверки били констатирани грешно въведени регистрационни номера на проверените автомобили. С. Г. Т. отричала да е извършила виновно сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] било да установи при условията на пълно, главно доказване наличието на виновното неизпълнение на трудовите задължения от Т., за което била ангажирана дисциплинарната й отговорност. Същевременно тя провеждала насрещно доказване, за да разколебае сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин да осуети пълното доказване, което следвало да осъществи работодателя. С. Г. Т. навеждала доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че е извършила описаните в т. І.6, т. ІІ.6, т. № ІV.5 и т. V.6 от заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година дисциплинарни нарушения. В тези пунктове от заповедта били описани на всяка една от датите през исковия период констатираните от Т. нередовно паркирани автомобили от електронната система за почасово платено паркиране „не платил” и изпращането само на едно съобщение, съответно неизпращането на нито едно съобщение, за наличие на нередовно паркиран автомобил до екипите „скоба”; при установени два броя редовно паркирали автомобили с резултат от проверката й „платил със SMS”, с посочени в заповедта регистрационни номера на автомобилите, била изпратила съобщение до дежурния екип „скоби” № 19 да бъдат „заскобени”; грешно въведен регистрационен номер на автомобил. За установяване на тези дисциплинарни нарушения по делото били ангажирани неподписани извлечения от системата на ответника. Тези данни били възпроизведени в представените по делото доклади и становище. Достоверността на данните била силно разколебана от ангажираните по делото гласни доказателства, като всички свидетели давали показания за съществуващи проблеми в тази насока. Работодателят не бил поискал и съответно по делото не била изслушана съдебно-техническа експертиза относно съдържащите се данни в електронната система на дружеството относно подадената от Т. информация за редовно или нередовно паркираните автомобили и съответно относно отправените съобщения до дежурните екипи за поставяне на скоби. От разпитаните по делото свидетели-служители на дружеството, чиито показания следвало да се ценят съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК, при отчитане евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на делото, се установило наличието на технически проблеми във връзка с ползването на PDA устройствата, мобилната връзка, батериите и други за отстраняването, на които били полагани усилия. Свидетелят Л. П. за посочения в заповедта период не бил работил в дирекция „Паркиране и мобилност”, поради което нямал преки наблюдения относно наличието или липсата на проблеми при ползването на посочените устройства и връзката им със сървъра. Затова въз основа на тях не можели да се направят обосновани изводи в тази насока. Свидетелят Е. К.-пряк ръководител на Т., също давал показания за наличието на технически проблеми, макар те да имали спорадичен характер. Въз основа на показанията му обаче не можели да се направят обосновани изводи относно това са били налице сочените от всички свидетели технически проблеми и през исковия период. Показанията на свидетелите Г. Л., който е работил заедно с Т., както и на свидетеля В. Г.-бивш служител на дружеството, преценявани по реда по чл. 172 от ГПК, установявали наличието на сериозни технически проблеми, свързани с ежедневните трудови задължения за длъжността „контрольор, автомобилен транспорт”. Показанията им кореспондирали с тези на останалите свидетели, които, макар да свидетелствали за по-редки случаи на технически проблеми, не отричали съществуването на такива. Поради това въззивният съд считал, че достоверността на неподписаните извлечения от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] била сериозно разколебана. Разглежданите нарушения на трудовата дисциплина не се установявали и от останалите ангажирани по делото доказателства. Дори и да се приемело, че С. Г. Т. била извършила тези нарушения на трудовата дисциплина, въпреки липсата на категорични доказателства в тази насока, тези пропуски в работата й не можели да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ вменявала в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка била задължителна за наказващия орган и нейното извършване било изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следвало да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следвало да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ въззивният съд констатирал несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следвало да се отмени. Субектът на дисциплинарна власт не бил съобразил, че на Т. не са били налагани дисциплинарни наказания преди това. Не бил съобразил и обстоятелствата, при които нарушението е извършено-наличие на сериозни технически проблеми, които препятстват точното изпълнение на трудовите задължения на служителя. Затова изводът на първоинстанционния съд, че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение не бил обоснован. В писмения отговор на въззивната жалба „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] не бил заявил доводи срещу изводите на първоинстанционния съд, че останалите нарушения на трудовата дисциплина не били установени по делото. С оглед на това и на основание чл. 269 от ГПК тези въпроси стояли извън въззивния контрол. Само за изчерпателност следвало да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока били обосновани и правилни, тъй като неизползването на PDA устройството през посочените в заповедта периоди от време не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина, предвид естеството на трудовите задължения на ищцата, които не се изчерпвали с използването на това устройство, а включвали и редица други задължения,
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед възприетото от състава на Софийски градски съд в обжалваното решение са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решението по отношение на първите два въпроса. Същите са включени в предмета на спора и са били предмет на разглеждане от състава на въззивния съд, като са обусловили правните му изводи при постановяване на въззивното решение. Даденото им от въззивният съд разрешение обаче е в противоречие с посочената от „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, съдебна практика на ВКС. Що се отнася до третия и четвъртия въпрос то те по своето естество са включени в първите два и затова сами по себе си не обуславят допускането на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2131/22.03.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановени по гр. д. № 10 664/2018 година, по подадената против него от „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], касационна жалба с вх. № 55 259/23.04.2019 година и такова трябва да се допускане.
На „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 247.28 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2131/22.03.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановени по гр. д. № 10 664/2018 година.
ДАВА на „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ” ЕАД [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 247.28 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.