О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 27.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5827/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 231 от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 14575/ 2013 г., с което е отменено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 40395/ 2009 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Р. Г. З. – Н. иск за разваляне до размер ? идеална част на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 195, т.І, рег.№ 4063, н.д.№ 148/ 2006 г., съставен на 27.04.2006 г. от нотариус рег.№ 3**, с който Т. Ф. М., чрез пълномощника си адвокат Р. К. П., продава на Р. Г. З. – Н. УПИ Х-1222 от кв.42 по плана на [населено място] – Б., м. „В. з. Б.” заедно с построената в мястото вилна сграда за сумата 13 147,90 лв.
С определение от 12.12.2014 г. производството по делото е спряно поради обусловеността му от решението, което ще бъде прието по тълкувателно дело № 5/ 2014 г. на Общо събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд. Посоченото тълкувателното дело приключи с постановяване на Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: материалноправен въпрос за правото на упълномощено до сключи договор за продажба лице да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя и за погасителния ефект на такова плащане по отношение на задължението на купувача да плати продажната цена и процесуалноправни въпроси за доказателственото значение на разписка между две лица по отношение на лице, неучаствало в съставянето й и подлежи ли на съдебна проверка и оборване договор, чието съответствие със закона е проверено и потвърдено от нотариус. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Р. Г. З. – Н., чрез назначен по чл.47 ал.6 ГПК особен представител, оспорва жалбата с доводи по същество, а по допускане на обжалването не излага конкретни съображения.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 12.04.2006 г. Т. Ф. М. упълномощила адвокат Р. К. П. да продаде процесния недвижим имот при цена не по-ниска от данъчната оценка, като запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване за продавача. На 27.04.2006 г. упълномощената сключила от името на упълномощителката договор за продажба на имота с ответницата Р. Г. З. – Н. при цена 13 147,90 лв. В съставения за покупко-продажбата нотариален акт пълномощникът на продавача декларирал, че е получил продажната цена напълно и в брой в деня на изповядване на сделката. На 11.05.2009 г. Т. Ф. съставила декларация с нотариална заверка на подписа, съдържаща изявление, че не е получила продажната цена по договора нито от пълномощника, нито от купувача по договора. На 25.05.2009 г. Т. Ф. починала, като е оставила за наследници по закон по едни низходящ от починалите преди нея братя, един от които низходящи е ищецът. При тази фактическа обстановка съдът извел от правна страна, че ищецът е легитимиран да предяви иска за разваляне на договора до размер ? идеална част, но че този иск е неоснователен, защото изявлението на пълномощника в нотариалния акт за получаване на продажната цена има значението на разписка, която е достатъчно доказателство за факта на плащането. Това плащане е довело до погасяване на задължението, защото, макар пълномощникът да не е бил изрично упълномощен да го получи, той е изглеждал овластен за това въз основа на недвусмислени обстоятелства. След като нотариусът е проверил пълномощното, с което Р. П. се е легитимирала и е одобрил сделката, то купувачът е считал пълномощника за правоимащ да получи плащането и при тези обстоятелства предаването на продажната цена нему има погасителен ефект по отношение на задължението.
При тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не са включени в предмета на делото и не са разрешени в обжалваното решение. Въпросът за доказателственото значение на разписка между две лица по отношение на лице, неучаствало в съставянето й, не е разглеждан от въззивния съд. Разрешен е въпросът за доказателственото значение на обективирано в нотариален акт изявление на пълномощник, че е получил продажната цена, като това изявление е приравнено на разписка, достатъчна за установяване на признатия факт. За доказателственото значение на това изявление по отношение на трети лица съдът не е излагал мотиви и не е разрешавал въпроса доколко изявлението на пълномощника има доказателствено значение по отношение на упълномощителя.
Не е разрешен и въпросът подлежи ли на съдебна проверка и оборване договор, чието съответствие със закона е проверено и потвърдено от нотариус. Съдът нито е постановил, че не е компетентен да извърши такава проверка, нито е приел, че констатациите на нотариуса са обвързващи по отношение на него. Съдът е посочил, че извършената от нотариуса проверка създава обстоятелства, недвусмислено овластяващи пълномощника да получи продажната цена, а не че договорът, сключен при тези обстоятелства, не може да бъде оспорен по съдебен ред.
Що се касае до материалноправния въпрос, той обуславя обжалваното решение, а има и претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Той не е разрешен изрично в Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, нито по него има данни за установена безпротиворечива съдебна практика. Поради това са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по материалноправния въпрос въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 587/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 231 от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 14575/ 2013 г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 131,48 лв (сто тридесет и един лева, четиридесет и осем стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, като страните се призоват с призовки.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: