1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр.София, 16.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4558/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6331 от 11.09.2017 г. по гр.д.№ 424/ 2017 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 38345/ 2016 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед от 03.05.2006 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач – консултант”.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) представлява ли „изключение” по смисъла на & 1 т.8 ДР КТ и чл.68 ал.4 КТ посоченото в трудов договор с продавач – консултант обстоятелство „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” в хипотеза, в която основната дейност на работодателя не включва предлагане на стоки със сезонен характер, извършва се идентично в множество търговски обекти от множество работници на същата длъжност; в същата хипотеза може ли обстоятелството „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” да се счита за конкретна обективна причина (икономична, финансова, технологична, пазарна или друга) за сключване на срочен трудов договор; в същата хипотеза следва ли договорът да се счита за сключен без срок на основание чл.68 ал.5 КТ.
Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че поставените от жалбоподателката въпроси не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да дадат основание за достъп до касационен контрол на въззивното решение. Евентуално поддържа, че тези въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а решенията, приложени към изложението на жалбоподателката са или неотносими към спора, или са съобразени от въззивния съд при постановяване на акта му.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата и ответникът са сключили писмено трудов договор на 14.04.2015 г., въз основа на който ищцата е заела длъжността „продавач – консултант” с място на работа магазин в [населено място]. В документа било посочено, че договорът се сключва за срок от една година – по изключение, поради повишения таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон. Ищцата постъпила на работа на 01.05.2015 г., а на 03.05.2016 г. ответникът издал заповед, с която констатирал прекратяването на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на договора – чл.325 ал.1 т.3 КТ. От правна страна съдът приел, че заповедта е законно издадена, тъй като от договора между ищцата и ответникът било възникнало срочно трудово правоотношение. Отхвърлил доводите на ищцата за приложение на разпоредбата на чл.68 ал.5 КТ, като приел, че в случая в договора е посочено „изключение” по смисъла на & 1 т.8 ДР КТ, изразяващо се в повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон. Ответникът е представил становище от мениджър „продажби на дребно” при ответното дружество, в което се предлага разкриване на щатни бройки в процесния магазин поради тази причина за срок от една година. Без значение е обстоятелството, че в договора таргета е ограничен само до летния сезон, тъй като по закон работодателят не би могъл да сключи договор за срок по-малък от година без изрично писмено искане от работника. Договорът е валидно сключен като срочен, срокът е изтекъл, поради което заповедта за уволнение е законна и няма основание работникът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал.
Неоснователно ответникът поддържа, че поставените от жалбоподателката правни въпроси не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол. Въпросите са изрично формулирани в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а тяхното уточняване и прецизиране е в правомощията на касационния състав, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС.
С оглед мотивите на въззивния съд, поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси са обуславящи, тъй като съдът е приел посоченото в трудовия договор обстоятелство „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” за „изключение” по смисъла на & 1 т.8 ДР КТ, което дерогира приложението на разпоредбата на чл.68 ал.5 КТ. Не може да се приеме, че те са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като нито едно от представените с жалбата съдебни решения не е постановено по същите въпроси. Точно по тези въпроси липсва съдебна практика, поради което съдът приема, че те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл.280 ал.1 т.3 ГПК).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6331 от 11.09.2017 г. по гр.д.№ 424/ 2017 г.
Жалбоподателката е освободена от задължението за внасяне на държавни такси на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: