3 стр. от определение по гр.д. № 3119/2018 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
София, 15. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3119 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018, с което е отменено решение № 4327/12.12.2017 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 7330/2017, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2305, 34 лева.
Недоволен от решението е касаторът П. г. по е. и е., П., представляван от адв. Й. Д. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос кой е правнорелевантния момент, към който следва да е налице предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и по-специално, когато е дадено мнение с решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на уволнението и впоследствие е било отменено, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 61/05.03.2013 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 456/2012.
Ответникът по жалбата А. И. Г. не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „Старши учител“ при ответника по безсрочен трудов договор, като със заповед № 640/23.03.2017, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. С оглед преодоляване на закрилата при уволнение преди издаване на процесната заповед, ответникът е изискал и получил разрешение от Инспекция по труда и е взел мнението на ТЕЛК, че заболяването на ищеца попада в списъка по Наредба № 5/20.02.1987 и подлежи на защита по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3, но евентуалното съкращение на лицето, не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние. Представеното в първоинстанционното производство експертно решение на ТЕЛК № 0981/27.02.2017, съдържащо данни за здравословното състояние на ищеца преди уволнението, е отменено с ЕР № 0648 от 102/04.10.2017 на НЕЛК и е върнато за ново освидетелстване на лицето, като с ново експертно решение на ТЕЛК № 0100 от 004/11.01.2018, е определен различен процент намалена работоспособност – 42%. В тази връзка е прието, че не е налице валидна процедура за вземане на мнение на трудово-експертна лекарска комисия, тъй като същото е в процедура по обжалване, а от друга страна не е извършвана консултация на лицето с невролог и психиатър (в какъвто смисъл са били указанията на НЕЛК) и следователно това експертно решение не съдържа пълна и точна информация за здравословното състояние на лицето, с каквато е трябвало да разполага инспекцията по труда при изразяване на становището си. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че в случая липсва надлежно изразено мнение от ТЕЛК с влязло в сила решение, каквото е задължително и това е довело до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, което от своя страна е основание за отмяна на уволнението, без спора да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018.
Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за внасянето по сметка на Върховния касационен съд на такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 106,11 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след внасяне на определената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.