ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
София, 29. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 131 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 354/19.09.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 678/2016, с което е потвърдено решение № 434/17.06.2016 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 3799/2015, с което е уважен предявеният иск за заплащане на сумата 22.050 лв. командировъчни пари за периода 14.09.2011 – 07.07.2014 г. на основание чл. 215 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Р. М. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск и по материалноправния въпрос за доказването на получаването на командировъчни пари с доказателства, извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата А. Р. М. от [населено място], представляван от адв. Ж. Д. от Х., я оспорва, като неоснователна и счита, че по повдигнатите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като “Шофьор”, като със заповед № 75/04.07.2015 е прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. Съгласно заключението на вещото лице и представените от ответника писмени доказателства, е прието за установено, че са начислени от ответника съгласно НСКШСЧМАПТП като дължими за периода 14.09.2012 г. – 07.07.2015 г. на ищеца командировъчни пари 15.507 евро или 30.329,06 лева (които според заключението на вещото лице в счетоводството на дружеството тези командировъчни пари са отчетени като изплатени). Първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото от ответника отчети, подписани от ищеца е установено, че изчислените в тях суми за командировъчни са били изплатени на ищеца срещу положения от него подпис на „получил”, според въззивния съд обаче такива отчети никога не са представяни от ответното дружество, а само са отразени в справките към заключението на вещото лице (изготвени от него), като първоинстанционният съд не е възприел пряко съдържанието на тези окачествени от него като писмени доказателства по делото, а е предоставил на вещото лице правото да прецени тяхното качество и доказателствена сила на вещото лице по делото, което с оглед принципа на непосредственост при съдебното дирене е недопустимо. Въззивният съд е приел, че само съдът може да събира доказателства и да прави заключения за тяхното качество и материална доказателствена сила, като не може да делегира тези свои функции в процеса на вещите лица. В случая въпросните отчети не могат да имат материална доказателствена сила за удостоверяване на извършено плащане на отразените в тях суми (макар да са възприети като неразделна част от вписванията в счетоводните книги на ответното дружество), тъй като не може да се направи извод (нито в заключението на вещото лице нито от страна на съда) за редовност на тези записвания. Прието е, че те не могат да удостоверят изплащането на командировъчните пари, представляващи част от трудовото възнаграждение на ищеца, предвид ограничителната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ. В случая освен, че въпросните отчети, описани в справките на вещото лице, липсват по делото, те не са нарочни документи удостоверяващи плащането, като дори да се разглеждат случаен документ, обективно не са събрани като писмени доказателства по реда на ГПК. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че те не удостоверяват плащане от страна на работодателя, а само сочат на една вероятност работодателят да е предавал пари на работника авансово, включвайки и командировъчните пари. Предвид изложеното при липса на доказателства за заплащането на претендираната сума на ищеца, въззвиният съд е приел като недоказано възражението на ответното дружество, че начислените командировъчни суми са изплатени на ищеца (недопустимо е съдът да установява опосредено съдържанието на отчетите по описание на вещото лице, които ответникът твърди, че са платежен документ, нито да възприема неговата преценка за удостоверителното качество на този вид документ, поради което изобщо не могат да се правят изводи дали имат характера на разписка, съответно на разходен ордер) и е уважил предявения иск.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият матералноправен въпрос обуславя решението по делото и решен в противоречие с практиката на Върховния касационнен съд (решение № 89/29.03.2013 ВКС, IV ГО по гр. д. № 558/2012.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на № 354/19.09.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 678/2016.
Указва на касатора [фирма] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 441,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документа за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.