ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
София, 07 юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 585 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 169/31.10.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 442/2016, с което е потвърдено решение № 202/19.02.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2148/2014, с което са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожността и унищожаване на договор за спогодба на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 29 ЗЗД и за връщане на платената цена и заплащане на разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, както и за другите вреди от отстранението на основание чл. 189 ЗЗД, като е обезсилено в частта, с която е отхвърлен иска за унищожаване на договора за спогодба поради липса на представителна власт чл. 27 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите И. Й. М. и И. Й. М., представлявани от адв. П. Т. и адв. С. Ш. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността да бъде извършена спогодба във връзка с възникнал спор поради осъществена евикция, преди да бъде развален сключения договор за продажба, допустимо ли е упражняване на правата по евикция преди да е развален договора за продажба и съставлява ли това предварителен отказ от права; допустимо ли е и в каква форма с извънсъдебно споразумение да се уреди спор, по който има предявен конститутивен иск, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочва и прилага практика на ВКС и съдилищата.
Ответникът по жалбата А. М. А. и Н. Л. А., представлявани от адв. В. Б. от Г., я оспорват, като считат, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.03.2008 г. с нотариален акт № …, том .., per. № …, дело № .. г. по описа на Б. В. – Нотариус, рег. № …, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд, ищците са закупили от ответниците процесния апартамент срещу уговорена цена в размер на 75.532, 70 лв. като равностойност на 38.619,26 евро, като с НА № .., т. .., рег. № …, дело № … на нотариус В. е учредена договорна ипотека върху имота, в полза на в полза на „Р. /България/” ЕАД за обезпечение на задължението на купувача по сключения на 19.03.08 г. договор за банков кредит за сумата от 86.302.72 евро (за закупуване на имота в размер на 38.619.26 евро и за ремонтни и довършителни работи в имота 47.683,46 евро). Като доказателство по делото е представената банкова референция (л. 212), издадена от „Р. /България/” ЕАД на 13.11.15 г., удостоверяваща, че по договора за банков кредит от 19.03.08 г. сумата в размер на 38.619.26 евро, описана в чл. 1.1.1 от договора е била преведена директно по сметка на продавачите на имота А. А. и Н. А. на 21.03.2008 г., с основание „покупка на имот” по посочената тяхна банкова сметка, а сумата 47.683,46 евро, описана в чл. 1.1.2 на договора, е отпусната по сметка на кредитополучателя на 21.03.08 г. Ответниците са се легитимирали като собственици на имота с договор за покупко-продажба с нотариален акт № .., т. .., рег. № …, дело № … на нотариус Р. Т., рег. № … на НК, с район на действие – района на В., който с влязло в сила решение по гр.д. № 1816/08 на В. е прогласен за нищожен за Ѕ ид.ч. от имота, поради липса на съгласие, по иска, предявен от М. С. срещу А.; била е прогласена нищожността на същия договор за останалата Ѕ ид.ч. от имота, поради липсата на съгласие и форма, по иска предявен от П. П. против А…, като ищците М. са били осъдени да предадат на всеки от ищците по това дело на по 1/2 ид.ч. от имота на основание чл. 108 от ЗС. Във връзка с издаден по делото изпълнителен лист е било образувано изп.д. № …. на ЧСИ З. Д.. – В. и с протокол от 28.02.11 г. е оформено доброволното предаване от М. на взискателката на владението върху присъдения й недвижим имот.
Пред Варненския окръжен съд с искова молба от 11.02.2011 г. ищците са предявили идентични искове срещу ответниците, по която е било образувано гр. д. № 262/11 на Варненския окръжен съд, като първоначално производството по делото е било прекратено поради отказ от предявените искове по молба от 01.02.13 г. от адв. Д. В. като пълномощник на ищците. С определение по в. ч. гр. д. № 117/13 на Варненския апелативен съд е отменено определението за прекратяване на делото, като същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия (поради междувременното оттегляне на пълномощията от ищците, които са упълномощили нов процесуален представител по делото – адв. Д. П…., като са представили пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 363/10.01.13 на нотариус Р. К. (л. 243), с което са предоставили правомощия на адвоката да завежда дела, да подписва спогодби, да оттегля, признава и изменя иска и да прави всякакви искания пред съдилищата.
По делото е била депозирана обща молба от 01.11.13 г., с която ищците М., представлявани от адв. П… и ответниците А. – лично, са направили изявление пред В., че страните са постигнали извънсъдебна спогодба, поради което ищците оттеглят всички предявени искове и молят да се прекрати делото, като ответниците са изразили съгласие с оттеглянето на исковете. Предвид направеното изявление с определение № 3338/04.11.13 съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 от ГПК с определение, потвърдено от Варненския апелативен съд с определение по в.ч.гр.д. № 571/13, влязло в сила на 21.03.14 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение по ч. гр. д. № 960/14 на ВКС, ІV г.о. Видно от представеното копие на договор за спогодба (сравнено и от съда с оригинала на документа) от 29.10.13 г., съдът е приел, че ищците М., представлявани от адв. Д. П… и ответниците А., действащи лично, са се споразумели, че предвид предходните опити за разбирателство по гр. д. № 262/11 на В. са останали неуспешни и с цел да се прекрати съществуващия спор, както и да се избегнат допълнителни бъдещи възможни спорове, погасявайки предмета на спора, признавайки неоснователността на претенциите, страните са договорили да създадат описаните по-долу права и задължения: 1) ищците да оттеглят исковете си по гр.д. № 262/11 на В.; 2) двете страни ще подадат обща молба в тази насока; 3) ответниците като отстъпка на направената от ищците отстъпка, се задължили да заплатят на адвокатите – пълномощници на ищците вместо разноски (за такса и адвокатски хонорар), сумата от 10.000 лв. в 1-месечен срок от датата на спогодбата. Страните са заявили, че с подписването на спогодбата спорът се смята за окончателно решен и нямат никакви претенции една към друга, както и че насрещните задължения са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане, а ако има разлика между насрещните задължения, всяка от страните се отказва от разликата в нейна полза. Уговорено е, че при неизпълнение на спогодбата всяка от страните има правото да я развали, като в чл. 6 е уговорена неустойка за неизпълнение на спогодбата в тежест на страната, която се откаже или оспори спогодбата в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11 на В..
Предявеният иск за разваляне на договора за продажба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен като основателен и в тази му част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска за унищожаване на договора за спогодба, поради липса на редовна представителна власт, доколкото въззивният съд е приел, че такъв иск не е бил предявяван, като в тази връзка въззивният съд е дал изрични указания. Като неоснователни е приел инцидентните искове за нищожност на договора за спогодба от 29.10.13 г., като е приел, че очевидно направения опит за уреждане на спора, индиция за което е направения от първия процесуален представител на М. отказ от исковете на 01.02.13г. по гр.д. № 262/11г. на В., е останал неуспешен и при наличието на надлежна представителна власт, учредена с пълномощното, дадено от М. в полза на адв. П… с нотариална заверка на подписите на упълномощителите от 10.01.13 г., включващо и правото да подписва спогодби, да оттегля и признава иска, на 29.10.13 г. е сключен процесния договор за спогодба, имащ за своя непосредствена цел прекратяване на съществуващия между страните и съдебно предявен от М. спор. Въззивният съд е приел, че освен тази непосредствена цел, страните са определили и друга цел на спогодбата – да се избегнат допълнителни бъдещи възможни спорове, от което следва, че договорът за спогодба от 29.10.13 г. има своето правно основание, а освен това съдържа и едно признание относно правата на ищците, изразено в декларативната формула в чл. 1, че страните признават неоснователността на претенциите. В този смисъл е направено изявлението, че насрещните задължения са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане, а при наличието на разлика – всяка от страните са отказва от разликата в нейна полза, като е уговорена и неустойка при виновно неизпълнение на спогодбата от насрещната страна – в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11. Ето защо, съдът е приел, че договорът за спогодба не противоречи на закона и специално на нормата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като страните по спогодбата не са се уговорили да развалят извънсъдебно договора за покупко-продажба на имота, сключен между тях на 19.03.2008 г., а са уговорили уреждането на облигационните последици от настъпилата съдебна евикция. Прието е, че прекратяването на спора между страните чрез спогодба, имаща за предмет правата на отстранения купувач, дадени му с нормите на чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, евентуално само за тези по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, може да стане и преди това разваляне на договора и в този смисъл сключването на такава спогодба от евинцираните купувачи не съставлява предварителен отказ от права, за да противоречи на закона или да накърнява добрите нрави. Въззивният съд е приел, че не е нищожна поради противоречие на закона и на добрите нрави и клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за спогодба, тъй като ако страните са се съгласили, че предявените по гр. д. № 262/11 на В. претенции са неоснователни, респективно погасени чрез други насрещни права на ответниците, то не е в противоречие на закона ответниците да поемат задължение да заплатят парична сума за възнагражденията на адвокатите на насрещната страна и то директно на самите адвокати. А относно това, че в уговорения срок за плащане на сумата от 10.000 лв., е настъпило оттегляне на пълномощията на адвоката, сключил спогодбата от името на ищците, това не е могло да бъде предвидено от никоя от участниците в самата спогодба към момента на нейното сключване.
По инцидентния иск за унищожаване на договора за спогодба от 29.10.13 г. поради измама, въззивният съд е приел, че няма събрани никакви доказателства, че изявлението на адв. П.. е било направено под действието на неверни представи, които другата страна А. или трето лице, са предизвикали умишлено. Няма данни ответниците А. да са внушили у представителя на М. неверни представи относно правата и задълженията на страните при осъществената евикция, да са били премълчани известни факти от значение при сключване предмета на договора за спогодба или да са били поддържани такива неверни представи. Липсват доказателства за отношенията между представител и представлявани относно изискванията на представляваните при евентуално упражняване на представителното правомощие, дадено с упълномощителната сделка за сключване на спогодба с насрещната страна, за да се установи евентуално измама, изходяща от самата П.. или от ответниците А.. Прието е, че фактите и обстоятелствата, които ищците твърдят като наличието на такива, индициращи наличието на измама при сключването на спогодбата и то изходяща от самата адв. П…, не налагат извода за наличието на хипотезите на чл. 29, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД. Не е налице липса на редовна представителна власт в полза на адв. П… да сключва спогодба поради това, че в пълномощното й липсвало овластяване за получаване на суми в брой или по банков път. Надлежната представителна власт за разпореждането с предмета на спора включва и по-малкото – да се получава изпълнение на уговорено насрещно задължение по сключена спогодба. Дали уговорката за заплащане на сумата от 10.000лв. в полза на адвоката-пълномощник на ищците, вместо заплащането от ответниците на самите ищци на направени от тях по делото разноски, включващи и уговорен адвокатски хонорар, е уговорка във вреда на представлявания, представлява въпрос, относим към иск по чл. 40 от ЗЗД (какъвто по настоящото дело няма предявен). От служебна справка е установено, че с влязло в сила прокурорско постановление е прекратено воденото срещу адв. Д. П… наказателно производство за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС нито се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че като се спогаждат за последиците от евикцията, след като тя е осъществена, страните не се разпореждат с бъдещи права, както и че спогодба може да бъде сключена за уреждането на всеки спор, чийто предмет е в разпоредителната власт на страните, освен върху нищожен договор поради противоречие на закона дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност; всички останали спорове, включително и тези относно наличието или отсъствието на потестативни права, които могат да бъдат реализирани само по съдебен ред, могат да бъдат предмет на спогодба, като формата на спогодбата следва да бъде квалифицирана, ако с нея се пораждат, променят или погасяват права върху недвижим имот.
Решението по иска, квалифициран от въззивния съд за унищожаване на договора за спогодба поради измама обаче обуславя решението по исковете за обезщетение, а процесуалноправният въпрос за задължението на съда да разгледа иска на предявеното основание (посочените факти и обстоятелства) и свързания с него материалноправен въпрос за правното естество на порока на сключен чрез пълномощник договор, без да е посочена умишлено създадената невярна представа, но съгласно договора пълномощникът, който е получил възнаграждение от доверителите си, уговаря възнаграждение за себе си и от насрещната страна, като лишава доверителите си от възможност да получат обезщетение за последиците от осъществена евикция; имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси са по допустимостта и правната квалификация на предявения иск, уредени са с императивни разпоредби на закона и Върховният касационен съд следи служебно за приложението им.
Касаторите са освободени от въззивния съд от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169/31.10.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 442/2016 в частта, в която са отхвърлени исковете за унищожаване на договор за спогодба на основание чл. 29 ЗЗД и за връщане на платената цена и заплащане на разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта и за другите вреди от отстранението на основание чл. 189 ЗЗД, както и в частта за разноските.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.