О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр.София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3076/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на А. „М.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 69/ 12.01.2015 г. по гр.д.№ 3083/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 4357/ 2014 г. и като краен резултат А. „М.” е осъдена да заплати на А. М. М., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], 6 000 лв обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, със законната лихва върху тази сума от 19.03.2014 г. до окончателното й изплащане.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК А. „М.” формулира материалноправните въпроси за приложимия закон по иск за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразно издадено наказателно постановление и дали разходите за защита при обжалване пред съд на такова постановление съставляват имуществени вреди, настъпили в причинна връзка с издаването му. Счита, че по тези въпроси има противоречива съдебна практика.
Ответната срана не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – основателно.
Въззивният съд е приел за установено, че срещу ищцата е издадено от началник на „М. П.” наказателно постановление от 29.11.2010 г., което впоследствие е отменено от съда като незаконосъобразно. За защита в съдебното производство по обжалване на това постановление ищцата разходвала сумата 6 000 лв, която за нея съставлява имуществена вреда. Вредата е в причинна връзка с административно-наказателната дейност, осъществена от длъжностно лице по възлагане от страна на А. „М.”, поради което следва да бъде обезщетена именно от ответника на основание чл.49 ЗЗД.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените въпроси обуславят обжалваното решение, а освен това се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените към касационната жалба съдебни решения. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 69/ 12.01.2015 г. по гр.д.№ 3083/ 2014 г.
Указва на А. „М.” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 120 лв (сто и двадесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: