1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
гр.София, 12.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2171/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 949 от 13.02.2018 г. по в.гр.д.№ 6562/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 74941/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Я. С. Т. иск, квалифициран по чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 11.12.2013 г. в частта, касаеща прехвърлянето на ? ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], район В., [улица], представляващ сграда с идентификатор *****.****.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.***, със застроена площ 112 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно скица 67270/ 12.11.2013 на АГКК – С., която сграда съгласно документ за собственост представлява масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от три стаи, хол, кухня, три антрета, тоалетна, баня, две тераси и мазе с площ 28 кв.м.
Жалбоподателят релевира като основание за допускане на обжалването следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК) правни въпроси: когато с предварителен договор за покупко-продажба е обещано прехвърляне на правото на собственост на повече от един недвижим имот при общо посочена цена, при предявен иск за обявяване на договора за окончателен само за част от имотите, пречка ли е за уважаването му обстоятелството, че цената е уговорена общо; за правомощието на въззивния съд да отхвърли иска по бланкетни възражения на ответника; за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към доводите и възраженията на страните; за задължението на съда да обсъди прието по делото заключение на вещо лице във връзка с останалите доказателства по делото; за правомощието на съда да уважи иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато в него е постигнато съгласие на продавача да бъде учредено право на ползване върху прехвърляемия обект; за правомощието на съда да изследва служебно правото на собственост върху недвижим имот, обект на предварителен договор, за чието обявяване за окончателен е предявен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, ако продавачът не е направил възражение, че не се явява негов собственик. Счита, че първите четири въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а останалите два са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не са формулирани точно и ясно. Счита, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищецът е направил доводи по правилността и обосноваността на обжалваното решение, които не съставляват общо основание за достъп до касационен контрол. Поддържа също, че сочената от жалбоподателя практика на ВКС не е относима към обстоятелствата в настоящето производство, както и че въпросите нямат значение за развитието на правото. Излага и доводи по правилността на обжалвания акт.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено, че на 11.12.2013 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между Я. С. Т. и Н. С. К. (от една страна, като продавачи) и А. Д. Н. (от друга страна, като купувач). С този договор продавачите поели задължение да прехвърлят на купувача притежаваните от тях по ? ид.ч. върху два недвижими имота: недвижим имот, находящ се в [населено място], район В., [улица], представляващ сграда с идентификатор *****.****.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.*** и недвижим имот, находящ се в [населено място], район В., [улица], представляващ сграда с идентификатор *****.****.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.***. Купувачът следвало да заплати като продажна цена 33 800 евро, по 16 900 евро за всеки от продавачите. От тази сума 3 380 евро била заплатена в деня на подписване на договора, остатъкът следвало да бъде платен при сключване на окончателния договор. На продавача Я. С. Т. следвало да бъде учредено пожизнено право на ползване върху прехвърлената от него ? идеална част от първия от имотите. Задължението на Н. С. да сключи окончателен договор било изпълнено, но ответникът Т. не продал на ищеца неговата част от имотите. На 27.11.2014 г. ищецът му изпратил нотариална покана да се яви пред нотариус за сключване на окончателен договор, но според съставения от нотариуса констативен протокол такова явяване не е последвало. Ищецът е предявил иск за обявяване за окончателен на договора само в частта му, в която е обещано от ответника Т. да му прехвърли ? ид.ч. от недвижимия имот, представляващ сграда с идентификатор *****.****.***.*, с твърдения, че тази част е собственост на ответника по наследство от С. Т., който е придобил имота, в който сградата е построена, по силата на договор за доброволна делба между наследниците на Е. Т.. Съдът посочил, че от заключението на техническата експертиза приема, че не може да бъде доказана идентичност между имота на Е. Т. и този, в който е построена процесната сграда. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен за недвижимия имот представляващ сграда с идентификатор *****.****.***.*, тъй като с него е обещана продажбата и на сграда с идентификатор *****.****.***.*, а цената е посочена общо. Иск за обявяване на окончателен на договора само за един от имотите не може да бъде уважен, тъй като няма съгласие каква точно е неговата цена. Допълнил също, че съгласно предварителния договор на отчуждителя следвало да се учреди право на ползване. Съдът обаче не разполага с правомощие да стори това, което също е пречка за уважаване на иска. Освен това посочил, че не е установено сграда с идентификатор ******.****.***.* да е собственост на ответника Я. Т.. Експертизата не доказвала идентичност на имота, който придобит в собственост на наследодателя на ответника с този, в който е построена сградата, а останалите доказателства са само косвени и не могат да доведат до еднозначен извод относно принадлежността на правото на собственост.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатият материалноправен въпрос, „Когато с предварителен договор за покупко-продажба е обещано прехвърляне на правото на собственост на повече от един недвижим имот при общо посочена цена, при предявен иск за обявяване на договора за окончателен само за част от имотите, пречка ли е за уважаването му обстоятелството, че цената е уговорена общо?”, обуславя обжалваното решение. Въззивният съд е отговорил положително, докато на същия въпрос е даден отрицателен отговор в соченото от касатора решение № 367/2014 г./ 27.01.2015 г. по гр.д.№ 5852/ 2013 г., ІV г.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос. Поради това обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по останалите поставени въпроси съдът ще вземе отношение при разглеждане на делото по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 949 от 13.02.2018 г. по в.гр.д.№ 6562/ 2017 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 56,17 лв (петдесет и шест лева, седемнадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: