ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
София, 07. февруари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4442 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 178/17.08.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 358/2018, с което е отменено решение № 663/26.06.2018 на Добричкия районен съд по гр. д. № 1386/2018, като са уважени искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, Добрич, представляван от адв. М. Г. от Д., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, за доказването на престоя и неговата продължителност при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, когато тези обстоятелства не се оспорват от работника, както и по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за уволнение и по-специално следва ли да се впише крайната дата на престоя, които (въпроси) са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата Д. Й. И., представлявана от адв. М. Д. от Д., я оспорва, като счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, а по същество решението е правилно. Претендира направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор от 24.06.1996 г. първоначално като „Инкасатор”, а впоследствие като „Касиер на електронна каса” в район [населено място]. Със заповед от 31.01.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 01.02.2018 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ поради престой повече от 15 дни (спиране на работата за повече от 15 дни). Със своя заповед от 05.01.2018 г. изпълнителният директор на ответното дружество е разпоредил спиране на работата на ел. касите в няколко експлоатационни района, включително в района, където е работила ищцата, считано от 09.01.2018 г., като в самата заповед не е посочен периода на престой (в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че в конкретното звено в предприятието, в което е работила ищцата, работата е била спряна по обективни причини и че периодът на престой е бил поне 15 дни). Със заповед от 08.01.2018 на ищцата е наредено да премине на длъжността „Отчетник измервателни уреди” поради производствена необходимост за срок от 24 календарни дни, считано от 08.01.2018 г. до 31.01.2018 г. включително, като на 31.01.2018 г. й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение след изтичането на 30-дневен срок или за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ при неспазването му, като на 01.02.2018 г. й е връчена заповедта за уволнение. Въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да бъде установено, че е бил налице престой за период, по-голям от 15 работни дни в предприятието, тъй като въпреки издадената заповед за спиране на работата на ел. касите, са посочени единствено началните моменти на престоя, но не и неговата продължителност. Прието е, че престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, или дали поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ. Доколкото по делото не са представени други доказателства освен заповедта от 05.01.2018 г. за престой, от които да се установи, че реалното спиране на работата е било налице в конкретното звено на ответника за период, по-голям от 15 работни дни, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на това основание е незаконно и следва да бъде отменено. Предвид основателността на главния иск, е уважен и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси за доказването на престоя и неговата продължителност при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, когато тези обстоятелства не се оспорват от работника и за необходимото съдържание на заповедта за уволнение и по-специално следва ли да се впише крайната дата на престоя, обуславят решението по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 178/17.08.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 358/2018.
Указва на касатора „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, Добрич и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 60 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи доказателства за това.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на доказателства за внесената такса или изтичането на определения срок за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.