ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1042
гр. София 15.09.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.06.2015 (десети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2978 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4 376/15.04.2015 година, подадена от П. на Р. Б. срещу решение № 2112/30.03.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 7907/2014 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд след частична отмяна на решение № 3188/27.03.2011 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 51-ви състав, постановено по гр. д. № 32 206/2013/2011 година е осъдил П. на Р. Б. да заплати на З. Н. К. по предявен от нея иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от още 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният иск е бил уважен за сумата от 5000.00 лева обезщетение за същите вреди. С оглед на това общия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което е присъдено на З. Н. К. по предявения от нея срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е 10 000.00 лева. В касационната жалба е посочено, че решението на Софийски градски съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че изводът на въззивния съд, че наказателното производство не е приключило в разумен срок. Сочи се, че неправилно предшестващите осъждания на К. не са взети предвид, поради настъпилата реабилитация, тъй като те имали значение за определяне на размера на неимуществените вреди. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на З. Н. К. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ да бъде намален. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. на Р. Б. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба З. Н. К. е подала отговори на същата с вх. № 67 304/26.05.2015 година, с които е изразила становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на Решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорени като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
П. на Р. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 07.04.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4 376/15.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и П. на Р. Б. трябва да отговаря за претърпените от З. Н. К. вследствие на незаконосъобразното обвинение неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил, че от изслушаните по делото свидетелски показания се установява вида и обема на причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от К. болки и страдания. Б. установена верността на твърденията й, че продължилото близо пет години наказателно производство срещу нея за обвинение в тежко умишлено престъпление, за което вече е изтърпяла наказание в турски затвор, й е причинило значителни неимуществени вреди – психически стрес, силно притеснение, физическо отслабване и социална изолация. Изложени са твърдения, че правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на К., че наказателното производство е довело до влошаване на здравословното й състояния – усложнения на дейността на щитовидната жлеза, хипертония, миома. Посочено е, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и че на обезщетяване подлежат тези вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Изложени са съображения, че се отчита предмета на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, общата му продължителност, с какъв интензитет са били действията по разследването с участието на подсъдимия, вкл. и взетите мерки на процесуална принуда, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прието е, че в конкретния случай от фактическа страна по делото е установено, че на З. Н. К. е повдигнато обвинение в извършено тежко умишлено престъпление, като наказателното производство е продължило близо пет години, т.е. същото не е приключило в разумния срок по чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС като от друга страна е отчетено, че спрямо ищцата е приложена лека мярка за процесуална принуда – подписка, и няма постановена осъдителна присъда. Не възприето становището на П. на Р. Б., че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде отчетено съдебното минало на З. Н. К.. Накрая е посочено, че с оглед на изложеното въззивният съд намира, че за така установените неимуществени вреди и при липса на доказани данни за увреждания, имащи трайни последици за психическото и физическото състояние, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно производство, следва да се приеме, че за обезщетяването на З. Н. К. са необходими 10 000.00 лева, който размер съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. на Р. Б. е сочи, че съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по правния въпрос за определяне на общото понятие за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не е дал неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че се налага изясняването на общото понятие за справедливост-какво понятие е то, какви са елементите на съдържанието му и какъв е механизмът за овъзмездяване на отделните компоненти на претърпените неимуществени вреди, въз основа на критерия „по справедливост”, което би се явило от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според П. на Р. Б. основният въпрос е какво се включва в критерия „по справедливост”, съставлява ли коефициент или някаква величина или обратното определена базова сума, която се сумира с оглед на наведените и доказани неимуществени вреди, какъв е механизмът, за да се твърди, че обезщетението на отделните компоненти и в цялост е справедливо или не. Сочи се, че поставените в изложението правни въпроси за разрешени в противоречие с ППВС № 4/1968 година и се разрешават противоречиво от съдилищата. В полза на последното се сочи противоречие с решение №1557/27.12.2006 година, постановено по гр. д. № 2800/2005 година, постановено по гр. д. № 2800/2005 година по описа на ВКС, ГК, ІV. г. о.
С оглед на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС поставените от П. на Р. Б. въпроси могат да бъдат обобщени до въпроса за задължението на съда при определянето на обезщетението за неимуществени вреди да отчете всички конкретно значими обстоятелства, въз основа на които да определи какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение като при определяне на този размер с оглед критерия за справедливост, вземе предвид конкретно установените по делото обстоятелства и да ги посочи в решението си, като заедно с това посочи и какво е значението на всяко едно от тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията по т. 11 от ППВС № 4/1968 година, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2112/30.03.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 7907/2014 година в обжалваната му част.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.