– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
гр. София, 17.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 осемнадесети април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 406 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5934/05.12.2017 година, подадена от Р. Г. Р., срещу решение № 237/31.10.2017 година на Апелативен съд В. Т., постановено по гр. д. № 243/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд В. Т. е потвърдил първоинстанционното решение № 181/19.04.2017 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 78/2017 година. С това решение, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са обявени за недействителни по отношение на [фирма] [населено място] договорът за дарение на недвижим имот, сключени между Р. Г. Р. и Е. Г. Р., в качеството им на дарители и Г. Р. Р., в качеството му на дарен, обективираин в нотариален акт № 161, том ІІ, рег. № 2718, дело № 208/2016 година и нотариален акт № 162, том ІІ, рег. № 2725, дело № 209/2016 година, двата на А. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под /№/ в регистъра на Нотариалната камара. В подадената от Р. Г. Р. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу него, Е. Г. Р. и Г. Р. Р. от [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от Р. Г. Р. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. Т. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 215/12.01.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 237/31.10.2017 година на Апелативен съд В. Т., постановено по гр. д. № 243/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Е. Г. Р. и Г. Р. Р. не са подали отговор на касационната жалба, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността на същата.
Р. Г. Р. е бил уведомен за обжалваното решение на 09.11.2017 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5934/05.12.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
От фактическа страна по делото е прието, че с влязло в сила на 18.02.2014 година решение № 309/ 25.11.2013 година на Апелативен съд В. Т., постановено по гр. д. № 147/2013 година е било отменено решение № 757/15.12.2012 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр.д. № 266/2012 година и е бил обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 09.05.2008 година, между [фирма] [населено място] и Р. Г. Р. за продажба на недвижими имоти, за сумата 116 000.00 €, от която са били платени 68 500.00 €, като на основание чл. 362, ал. 1, изр. 2 от ГПК Р. Г. Р. е бил задължен да заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на решението дължимите данъци и такси за имотите. В мотивите на решението си, въз основа на допуснатата пред първата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза съдебният състав на Апелативен съд В. Т. бил приел, че общата пазарна стойност на имотите била 94 000.00 лева, тъй като не са били завършени напълно, докато купувачът Р. Г. Р. бил заплатил на продавача [фирма] [населено място] равностойността на 68 500.00 € или 133 974,36 лева. Не било спорно, че с договори за дарение от 24.06.2016 година, оформени с нотариален акт № 161, том ІІ, рег. № 2718, дело № 2018/2016 година и нотариален акт № 162, том ІІ, рег. № 2725, дело № 209/2016 година двата на А. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под /№/ в регистъра на Нотариалната камара, Р. Г. Р. и съпругата му Е. Г. Р. са дарили на сина си Г. Р. Р., имотите предмет на предварителния договор.
Съставът на Апелативен съд В. Т. е приел, че [фирма] [населено място] основава качеството си на кредитор с твърдението си, че има вземане в размер на 47 500.00 €, произтичащо от неплатената част от продажната цена на недвижимите имоти, предмет на посочения по-горе предварителен договор. От своя страна ответниците по предявените искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД възразявали, че твърдяното от дружеството вземане е погасено чрез прихващане в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен и такава претенция не е била предявявана от [фирма] [населено място], като съдът не бил присъдил заплащане на остатък от продажната цена в решението, с което предварителния договор е бил обявен за окончателен.
Въззивният съд е приел, че [фирма] [населено място] има качеството на кредитор, като е посочил, че с решение № 309/ 25.11.2013 година на Апелативен съд В. Т., постановено по гр. д. № 147/2013 година е било отменено решение № 757/15.12.2012 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр.д. № 266/2012 година и е бил обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 09.05.2008 година, между [фирма] [населено място] и Р. Г. Р. за продажба на недвижими имоти, за сумата 116 000.00 €, от която са били платени 68 500.00 €. В мотивите на решението си съставът на Апелативен съд В. Т. бил посочил, че съгласно допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на недвижимите имоти била 94 000.00 лева, тъй като те не са били довършени, както и че купувачът Р. Г. Р. бил заплатил на продавача [фирма] [населено място] сумата 68 500.00 € или 133 974.36 лева, т. е. бил заплатил повече от пазарната стойност на имотите. По искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдебната практика била еднозначна, че вземането на кредитора можело да не е ликвидно и изискуемо и за да приемел съдът, че то не съществува, вземането следва да е отречено със силата на присъдено нещо. Позовавайки се на тази практика съставът на Апелативен съд В. Т. констатирал, че по делото липсвали данни процесното вземане да е отречено със силата на присъдено нещо, като е посочил, че от съдебното решение, с което предварителният договор бил обявен за окончателен и което го замествало било видно, че със сила на присъдено нещо е установено, че предварителният договор е сключен за сумата 116 000.00 €, като била заплатена сумата 68 500.00 €. Тази сила на присъдено нещо на решението била задължителна за съда. В тази връзка следвало да се посочи, че увреждащите сделки се считали несъществуващи единствено по отношение на увредения кредитор, в случая [фирма] [населено място]. Ако впоследствие това негово качество отпаднело, защото вземането е било погасено, непротивопоставимостта губела смисъл. Разпоредителните сделки били увреждащи кредитора актове, тъй като намалявали имущество на длъжниците, служещо за общо обезпечение на кредитора. Очевидно било знанието на ответниците Р Р. Г. Р. и Е. Г. Р., че с даряването на двата имота на сина си Г. Р. Р. намаляват своето имущество и по този начин възможността на кредитора да се удовлетвори от него. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД била приложима към двете дарения с оглед близкото родство по пряка линия между дарителите и надарения, като същата не била оборена.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът Р. Г. Р. е поставил материалноправния въпрос за това съществува ли вземане на продавача по предварителния договор за продажната цена или за остатъка от същата, в случая, когато то не е посочено изрично в решението по чл. 362, ал. 1 от ГПК и същото не съдържа диспозитив задължаващ купувача да изпълни свое задължение към продавача за заплащане на продажната цена или на остатъка от нея, в двуседмичен срок от влизане на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в сила, а също така и процесуалноправния въпрос за това погасява ли се възможността на продавача по предварителния договор да предяви претенцията за заплащане на продажната цена или на остатъка от нея в отделно производство, в случаите, когато заплащането й не е поискано от продавача с отговора на исковата молба по предявен от купувача иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и продавачът не е упражнил правата си по чл. 211 от ГПК в предвидения в чл. 133 от ГПК срок. Изложени са съображения за това, че дадените ог състава на Апелативен съд В. Т., с обжалваното решение, отговори тези въпроси противоречат на установената по отношение на тях съдебна практика, намерила израз в решение № 72/14.07.2011 година, постановено по т. д. № 659/2010 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 220/30.03.2011 година, постановено по т. д. № 895/2009 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Формулираните от Р. Г. Р. правни въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на състава на Апелативен съд В. Т., поради което и с оглед посочената практика на ВКС, са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение да касационен контрол.
На Р. Г. Р. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 396.22 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237/31.10.2017 година на Апелативен съд В. Т., постановено по гр. д. № 243/2017 година.
ДАВА на Р. Г. Р. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 396.22 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.